— За кого говориш, за сестра ми флора ли? — засмя се Джеси.
— Ох, прекрасно е да си имаш сестра! — притисна ръце до гърдите си Сам. — Не знам какво щях да правя без майка ти.
— Дори когато не дойде да ни видиш толкова дълго време?
Сам отпусна ръце и се обърна към племенницата си. Беше облечена в черно заради изпълнението им на сцената — черни дънки, черна блуза и индианска огърлица с яркосини мъниста. Огнените й къдрици бяха прихванати със зелена панделка, която подхождаше на очите й:
— Дори и тогава, мила моя.
— Толкова ми беше мъчно, когато спря да идваш, лельо! Мислех, че ще умра от мъка — призна Джеси.
Леля й седна на двойното канапе и я придърпа до себе си.
— Ти и майка ти сте най-важните хора в живота ми, Джеси! Понякога сестрите се карат, едната вижда, че другата върши нещо, което не е добро за нея, опитва се да й го каже, но без да иска засяга чувствата на сестра си. И все пак не може да мълчи, защото вижда, че нещата се влошават…
— Като при мама и Тед?
Леля Сам се поколеба и стомахът на Джесика отново се сви болезнено. Мразеше, когато възрастните спестяваха истината и криеха лошите неща от децата, защото мислеха, че те няма да ги разберат. Но леля й се реши и кимна.
— Да, както при тях — въздъхна тя. — Но майка ти намери сили да избяга, да измине такова огромно разстояние и да започне нов живот. Гордея се с нея! Аз я обичам точно такава — борбена, готова да брани интересите си.
— Благодаря ти! — каза Мариса, която тъкмо влизаше в стаята.
— Чух какво каза Патрик — обърна се Сам към нея. — Не мога да си представя, че Тед отново ще се отърве и ще продължи да наранява хората.
— И аз — каза сестра й и гласът й прозвуча някак странно, сякаш мислеше за нещо друго.
— Патрик не спомена ли за съдебен процес, който започвал тази седмица? — попита Сам.
— Точно така — потвърди тя.
Джесика гледаше ту майка си, ту леля си. Двете си приличаха много и в същото време, бяха различни. Леля й беше висока и слаба, с буйна къдрава коса и зелени очи, винаги готови да се засмеят. И майка й беше висока, но по-закръглена, с тъмна коса, подстригана на черта до брадичката. Очите й имаха същия морскозелен цвят като на сестра й, но Джесика бе изгубила надежда, че ще ги види отново да искрят от радост. Някога в тях гореше желание за живот и ентусиазъм, сякаш майка й очакваше всеки момент да се случи нещо хубаво.
Пламъкът в тях бе угаснал от години, но сега, докато гледаше двете сестри в каубойски ботуши и цигулки в ръце, Джесика видя, че светлинката в тях е на път да се завърне.
— Можеш да заминеш за Кънектикът с Патрик след концерта — каза Сам — и да помогнеш на Лили в съда. Мисля, че имаш какво да кажеш, за да задържиш Тед, или Едуард, или който и да е, далече от това малко момиченце.
— Да, мамо, трябва да кажеш за Тали — намеси се Джеси.
— И някои други неща — поклати глава майка й.
— И аз искам да дойда — продължи дъщеря й. — Искам да съм с Роуз.
— Но той ще бъде там, Джес! Може би ще се наложи да се изправим пред него.
Джесика обаче мислеше за Тали и за тюленчетата, и още за Лили, Роуз и Нани — да можеше да помогне на всички!
— Мамо — изрече развълнувано тя. — Те са наши приятели и ние трябва да им помогнем! Искам да отида!
— И аз — каза майка й.
— Значи, заминаваме всички — реши Сам. — За нищо на света няма да пропусна да видя как натриват носа на този мръсник!
— Ах, ти! — засмя се от сърце Мариса.
Сам беше заела войнствена поза и от очите й хвърчаха искри, но скоро и тя се засмя и плесна с ръце:
— Хайде, момичета! Сега имаме по-важна работа. Трябва да грабнем наградата на фестивала.
— Внимание! Внимание! — викна Джесика. — Идват „Летящите ангели“!
— Не летящи, а паднали… — поправи я леля й, но Мариса я спря.
— Чакай, Сам! Мисля, че имаме нужда от ново име и Джесика току-що ни го даде.
През последната седмица на фестивала напрежението растеше с всеки изминал ден и най-сетне настъпи часът, в който финалистите щяха да се изкачат на сцената и да покажат най-доброто, на което бяха способни. Хората на поляната бяха толкова много, че не се виждаше и тревичка от зеления килим пред хотела. Момичетата нанук бяха окупирали предните места между белведерето и сцената, а местните знаменитости и официалните лица заемаха двете трибуни, начело с почетното жури и фамилия Нийл — Камил, Джуд, Ан и няколко по-далечни братовчеди.