Песента се носеше в нощта, чиста и нежна. Затаила дъх, тълпата следеше всяка тяхна дума. Може би хората разбираха, че това не беше обикновена песен, а обяснение в любов, а може би не — Мариса нямаше представа. Тя свиреше и се взираше в очите на своя любим. Вятърът рошеше червената му коса, а очите му блестяха, по-сини от всякога. Сини звезди в мрака на гаснещия ден.
Когато песента свърши, настана дълбока тишина. Но само след миг публиката избухна в оглушителни овации. Хората скочиха на крака и дълго време не спряха да ги аплодират. „Летящи ангели“ станаха любимци на публиката, също като „Падналите ангели“ преди години.
Сам и Мариса се поклониха ниско.
Сега всичко беше в ръцете на съдиите. Те трябваше да направят окончателния си избор, но Мариса малко се интересуваше от класацията. Тази нощ тя вече беше получила всичко, което искаше. Хвана Сам за ръка, скочи от сцената и се озова в прегръдките на Патрик и Джесика.
— Бяхте велики! — възбудено заговори момичето. — Няма начин да не спечелите голямата награда!
— Не съм сигурна — обади се Сам. — Твърде късно се включихме. Надявам се поне да не ни дисквалифицират.
Мариса мълчеше, загледана в очите на Патрик.
— Беше невероятна! — прошепна й той.
— Благодаря ти!
— Тази песен… най-прекрасното нещо, което някога съм чувал…
Мариса не сваляше поглед от него. Искаше да му разкаже как се беше родила песента, как докато репетираше със сестра си, думите сами намериха мелодията си, но в момента трябваше да свършат нещо по-важно.
Докато пееше своята песен, мисълта за Лили не я напускаше. Приятелството и любовта, които намери тук, спасиха нейния живот и живота на Джесика. Сега беше дошло време тя да подаде ръка на приятелката си и да застане до нея в съда.
— Патрик — каза развълнувано тя. — Време е да тръгваме.
— Какво имаш предвид?
— Трябва да отидем в Кънектикът.
— За да помогнем на Лили и Роуз — обади се Джесика.
— Ще има ли място за всички — аз, мама и леля Сам?
— Разбира се — отвърна Патрик и очите му светнаха от радост.
— Ще вземем моята кола. Да потегляме още сега, в тази минута! — забърза Мариса. — Няма да си простя, ако закъснеем за процеса.
Патрик я целуна силно и ги поведе далеч от все още аплодиращата ги публика.
Двайсет и пета глава
Рано в понеделник Лили, Лиам и Роуз излязоха от къщи да се разходят до скалите. Лили и Лиам бяха облечени за съда. Роуз тичаше пред тях, надвеси се от ръба на една скала и се взря в морето. Без да кажат и дума, и тримата насочиха погледи към океана. Синята повърхност се къдреше от вълни, които блестяха със златистия цвят на старо уиски под утринните слънчеви лъчи. И тримата търсеха Нани.
— И днес я няма — каза тъжно Роуз.
— Може би е тук, но ние не можем да я видим — опита се да я обнадежди Лиам.
— Ако е тук, няма начин да не излезе на повърхността — прецени момичето.
— Тя е бърза. Може да изскочи и да си поеме въздух, докато се наведеш да си вържеш обувката.
Роуз се обърна и втренчи очи в него, за да е сигурна, че е чула правилно. После бързо се обърна към брега.
— Изпуснах ли я? — тревожно попита тя. На челото й имаше капчици пот и тя ги изтри с ръка.
— Не, не си — каза Лиам.
— Тя май наистина не е тук — прошепна разтревожено Лили. — Ако беше, щяхме да я видим на монитора, нали?
— Може предавателят й да е паднал или да се е повредил. — Лиам я погледна право в очите, за да бъде по-убедителен. — Може батерията да се е изтощила. Знаех, че е време да се смени, но тук нямам нужната екипировка. Всичко остана в Кейп Хоук.
— Значи тя наистина би могла да е тук — попита Лили с надежда, — без да можем да я видим вече пет…
— Шест — прекъсна я Роуз.
— Шест дни?
— Възможно е — потвърди той и отново обърна поглед към морето.
Но знаеше, че и други неща също са възможни. Нани остаряваше. Провокирана от непривичните за нея условия на живот в южния залив, имунната й система би могла да отслабне, да се поддаде на паразити. А можеше да страда и от недостиг на зоопланктон — нейната обичайна храна. И друго му мина през ума — трафикът на кораби в Лонг Айланд беше много натоварен, особено близо до брега. Би могло някой от тях да я е наранил с витлата си. Това пътешествие от Нова Скотия до тук криеше големи опасности за нея. И най-страшното беше телефонният разговор, който Патрик беше дочул в Кейп Хоук. Лиам се надяваше приятелят му да не е разбрал правилно думите на Лафарж.