— Приятелят ти има право — каза Пийт. Връзката беше много лоша, но въпреки пращенето Лиам усети вълнението в гласа му. — Няма да повярваш кой дойде тук при нас.
— Кой?
— Ник Олсън, капитан Ник. Вчера се свърза с нас и каза, че в трюма на „Мар IV“ има белуга. Даде ни координатите на траулера и днес ги пипнахме. Трюмът на тоя Лафарж е пълен с умиращи и болни делфини.
— Ами белугата? — попита със затаен дъх Лиам.
— За съжаление не беше на борда — отвърна Пийт — Търсим я, но не открихме никакъв знак от нея. Ако това е някаква утеха за теб, Лафарж е задържан за нарушаване на Закона за закрила на морските бозайници.
— Това е добра новина. Благодаря ти! — каза доволно Лиам. — Нали ще ме уведомиш, ако научиш нещо за Нани?
— Разбира се! — обеща Пийт и прекъсна връзката.
Сърцето на Лиам биеше като барабан. Залисан в грижи около любимите си хора, той не осъзнаваше колко много му липсва Нани, но сега разбра, че няма да го понесе, ако нещо се случи с нея. Роуз стоеше на един камък и сочеше към морето.
— Това са лефери. Виж как се предпазват от птиците — каза й той и проследи полета на чайките, които се виеха над сребристите тела на рибите и атакуваха хлъзгавите им гърбове.
— Блестят точно като гърба на Нани на слънцето — разочаровано каза детето.
— Скъпа, опитай се да се успокоиш! — каза Лили, клекна до дъщеря си и хвана ръката й. — Знаеш, че Нани може да се грижи за себе си. Щом успя сама да доплува до Хабърд Пойнт, сигурно ще съумее да намери и пътя до дома. Нещо ми говори, че скоро ще чуем добри новини за нея.
— Но тя ми липсва — изрече Роуз.
— И на мен — каза майка й.
— Мислиш ли, че е тръгнала за Кейп Хоук?
Лили и Роуз погледнаха Лиам за отговор.
— Не знам, Роуз — сви рамене той.
На челото на момиченцето се появиха тревожни бръчки. Без да каже нищо, то стисна ръката на майка си и отново впери поглед към хоризонта.
Лиам се загледа в двете любими създания. Той и Лили бяха облечени в строги черни дрехи, които бяха купени още в Кейп Хоук. Без да говорят за това, и двамата се страхуваха, че комата на Мийви може да се окаже необратима. Бяха подготвени за най-лошото, но то не се случи. Може би и с Нани щеше да стане така!
— Имай вяра, Роуз! — посъветва я Лиам.
— Вяра? — не разбра тя.
— Трябва да вярваме в щастливия завършек.
— Нани ли имаш предвид?
— Всичко! Имам предвид всичко — каза той и настойчиво се вгледа в очите на Лили.
Скоро поеха бавно по обратния път към „Морска градина“. Беше време да тръгват към съда. Роуз щеше да остане при Мийви и Клара. Двете приятелки се канеха да засадят още четири розови храста зад каменния кладенец и Мийви беше купила някои неща за Роуз: сламена шапка, градинска лопатка и гумени ръкавици. Но за учудване на Роуз в чантата имаше две шапки, две лопатки и два чифта ръкавици.
— За кого е другият комплект? — беше попитала тя, но Мийви се усмихна загадъчно и не отговори.
Сега, когато излязоха на поляната, видя, че двете старици вече копаеха до кладенеца. Градината миришеше на прясно изкопана пръст. Но Роуз стискаше здраво ръката на майка си, сякаш не искаше да я пусне сама.
— Остани! — помоли я тя. — Мийви е купила два чифта ръкавици — за мен и за теб.
— Скъпа — каза нежно Лили и се наведе, за да погледне в очите й. — Трябва да отида в съда, нямам избор. Искам да не се тревожиш. Ще останеш с Мийви и Клара и аз ще дойда веднага щом свършим.
— Не искам да отиваш — едва прошепна Роуз, сякаш нещо я стискаше за гърлото. Знаеше, че съдът е място, в което се случват важни и неприятни неща. Заби нокти в ръката на майка си и впи очи в нейните, искаше там да намери отговор на многобройните въпроси, които я измъчваха.
— Знам, че не искаш — каза Лили, — но трябва да го направя заради нас.
— Заради нас?
— Трябва да кажа на съдията колко много те обичам.
— Наистина ли? — Роуз отвори широко очи.
— Наистина — отвърна Лили. — И няма нищо по-важно на този свят от това.
— Тогава защо взе медицинския ми картон? — попита тя. Снощи беше видяла, че майка й го слага в една папка с документи, която двамата с доктор Нийл подготвяха за съда.
— Защото искам да покажа на съдията колко много…
— Колко много си се грижила за мен? — довърши Роуз.