— Искам да разберат, че си се родила със сърдечен дефект, който е изисквал много процедури и продължително лечение. В него пише колко често сме посещавали лекаря и колко пъти си лежала в болница.
— С теб — хвърли се на врата й дъщеря й. — Ти винаги си била до мен.
— Да, мила моя — усмихна се Лили и очите й се навлажниха. — Винаги!
— Роуз! — Лиам пристъпи напред и сложи ръка на рамото й. Тя усети, че сърцето й започна да подскача и в гърдите й се надига буря. Не беше получавала пристъпи от последната операция насам, но точно в този момент тя отвори уста, без да може да си поеме дъх.
Той я взе на ръце. Тя обгърна с ръце врата му и допря лице до бузата му. Усети гладката, току-що избръсната кожа до своята. Замириса й на крем за бръснене и на шампоан. Къдравата му коса се виеше зад ушите, все още наситено кестенява, само слепоочията му бяха започнали да се прошарват. Затвори очи и остана така, притисната в него, и макар че той не каза нищо, тя усети, че й става по-добре. Въздухът бавно се върна в гърдите й.
— Роуз! — извика Мийви. — Ще дойдеш ли да ни помогнеш?
Точно в този момент една кола зави по сляпата уличка пред градината. Роуз вдигна глава, за да види кой идва. Колата й се стори позната, но не беше сигурна чия е. Колата спря, вратата се отвори и отвътре изскочи един черен лабрадор. Той размаха дружелюбно опашка и изплези розовия си език. Тя веднага позна кучето на червенокосия полицай Патрик, който беше дошъл заради тях чак в Кейп Хоук.
— Флора, мила! — изправи се Мийви, изненадана и щастлива от неочакваното посещение. Задната врата на колата се отвори и Роуз видя кой излиза отвътре.
— Джесика! — извика тя, бързо се изтръгна от прегръдките на доктор Нийл и хукна по стълбите.
Нейната приятелка скочи от колата и полетя към нея. Те се срещнаха по средата на пътя и се прегърнаха. Сърцето на Роуз биеше бясно в гърдите й, но няма по добър начин да бие едно сърце от този, който те кара да преливаш от щастие. Джесика заплака от радост. По страните на Роуз също потекоха сълзи. Избърса ги и усети, че заедно с тях си отива и тревогата й. Нейната най-добра приятелка беше дошла, мама и доктор Нийл бяха тук. Не можеше да се случи нищо лошо!
— Не мога да повярвам, че те виждам — задъхано изрече Роуз и се засмя с глас.
— И аз! — изписка от радост Джес.
Роуз я повлече към красивата градина на Мийви. С нетърпение очакваше да й покаже бабата, която самата тя познаваше от няколко дни, и още — уютната дървена къща, каменния кладенец с фантастичната желязна арка, на която пишеше „Морска градина“, прекрасните розови храсти, които превръщаха мястото в райска градина, и, разбира се, искрящия на утринното слънце залив, който се простираше от стръмните скали зад къщата, докъдето ти стигне погледът.
— Здравей, доктор Нийл! — весело поздрави Джесика.
— Здравей, Джесика! — отвърна засмян Лиам. — Хубаво е да видя приятел от Кейп Хоук.
— И аз се радвам, че съм тук.
Майката на Джесика и още една висока жена се зададоха по алеята. Лили се втурна да ги посрещне. Изглеждаше съвсем дребничка до двете гостенки. Патрик беше до тях и Роуз забеляза, че той държеше ръката на майката на Джеси.
— Ти трябва да си Мариса — досети се Мийви и остави лопатката, за да ги посрещне.
— Много се радвам да се запозная с вас, госпожо Джеймсън! — каза сърдечно Мариса и протегна ръка за поздрав, но възрастната жена я придърпа към себе си и я прегърна като близка приятелка.
— Това е сестра ми Сам — каза Мариса.
— Здравейте! — усмихна се лъчезарно червенокосата жена зад нея.
— Благодаря и на двете за готовността, с която се отзовахте — усмихна се Мийви. — Това означава много за нас.
— За нищо на света не бих пропуснала този процес — каза Сам. — Той нарани сестра ми и Джеси по същия начин, както и вашата внучка…
— Джесика! — обърна се Мийви към малкото момиче. — Обичаш ли да се занимаваш с цветя?
Тя закима ентусиазирано:
— Дори посадих няколко рози в Кейп Хоук. Исках да направя така, че да заприлича поне малко на градината ни в Уестън, където живеехме преди…
— Чудесно! — разпери доволно ръце Мийви. — С Клара поканихме Роуз да ни помогне да разсадим розовите храсти, докато майка й свърши работа в съда. Искаш ли да се присъединиш към нас?
Джесика погледна към майка си. Роуз беше сигурна, че приятелката й се тревожи за нея, както тя за своята, и стисна ръката й. Джесика имаше нужда от тази подкрепа, за да се усмихне и да каже: