— С удоволствие ще помогна!
Роуз изтича в къщата и затършува из пазарската чанта, за да намери втория комплект за градината. Сега вече знаеше за кого е предназначен. Бързо сложи едната от сламените шапки на главата си и се повдигна на пръсти, за да сложи другата на главата на Джесика. Двете весело размахаха лопатките с полирани дървени дръжки:
— Готови? — попита Роуз.
— Готови! — отвърна Джеси.
Възрастните се спогледаха, развълнувани от щастието на двете момиченца. Мийви и Клара също бяха готови. Облечени с работни дрехи, сламени шапки и снабдени с инструменти, те вече пристъпваха нетърпеливо от крак на крак. Времето напредваше.
— Вие готови ли сте, дами? — попита Патрик и на лицето му грейна голяма ирландска усмивка.
— Да! — отвърна решително Мариса.
— Напълно готова — присъедини се и майката на Роуз.
— Да отидем и да го сразим! — стисна юмруци доктор Нийл.
— Нямам търпение! — обади се и Сам.
Лили и Лиам се спуснаха към Роуз и тя получи най-силната и дълга прегръдка в целия си живот. После и двамата се наведоха над нея, за да й кажат колко много я обичат и че всичко ще бъде наред.
Тя усети, че я залива огромна гореща вълна, сякаш Нани се беше върнала и изливаше върху нея всичката вода, която беше успяла да побере в огромното си туловище. Затвори очи и се остави на чувството, че е обичана и желана от двамата най-мили хора на света.
Преди да излезе, Лили се спря до баба си. Двете се гледаха дълго с любов, сякаш изпълняваха някакъв древен ритуал, в който едната преливаше духовна енергия и сила на другата. Роуз беше готова да плаче, макар да не знаеше защо. Кралица Мийви беше готова за битка, сините й очи мятаха искри. Тя целуна Лили и най-неочаквано за всички се ръкува с нея, сякаш бяха на делова среща, а не в тяхната градина.
— На добър час, скъпа! — каза. — Ти ще победиш!
— Дали? — задавено произнесе Лили. Очите й бяха широко отворени и уплашени като на малко момиченце. На Роуз й се стори, че това не е майка й, а дете на нейната възраст, което слуша заръките на баба си.
— Доброто винаги побеждава, мила моя! — спокойно рече възрастната жена. — Той успя да заблуди много хора, но днес истината трябва да излезе наяве. Ти…
— Ами ако отново победи? — попита разтреперана тя.
— Няма да стане! — твърдо изрече Мийви, обхвана лицето на внучката си и се взря в очите й. По страните на Лили останаха следи от пръст и Роуз се сети за индианците, които боядисваха лицата си, преди да влязат в битка. Доктор Нийл почисти лицето й и двамата се отправиха към колата.
— Обичам те, мамо! — извика след тях Роуз.
Лили се обърна и й се усмихна. Очите й бяха сини като небето над тях. Извади една монета и я хвърли в кладенеца. Тя проблесна на слънцето и със звън се понесе към коленното дъно.
Лили хвърли монетата, но желанието намисли Роуз.
Двайсет и шеста глава
Лили и Лиам бяха на предната седалка, а Патрик, Мариса и Сам седяха отзад. Въпреки умората от пътуването през нощта Патрик и Мариса изглеждаха щастливи и влюбени. Разговорът беше оживен и естествен, сякаш всички се познаваха от години. Лили имаше усещането, че отива на пикник с приятели, а не в съда.
— Трябваше да чуете изпълнението на Мариса и сестра й — обърна се към тях Патрик. — Те бяха най-добрият дует на фестивала.
— Въпреки че взехме само трета награда — каза Мариса.
— Чакай да видиш догодина! — закани се Сам.
Докато бъбреше с Мариса и слушаше заразителния смях на сестрите, за известно време Лили се почувства добре. Но скоро мислите й отново се насочиха към това, което следваше, и стомахът й се разбунтува. Усети студени тръпки по цялото си тяло. Страхуваше се, че паниката ще я завладее и няма да може да отговаря логично на въпросите на съдията. Лиам усети състоянието й и стисна ръката й за кураж.
Те подкараха по Силвър Бей и минаха покрай магазините и детския парк. Беше като всяка една сутрин по време на летните отпуски. Пред магазините още стояха сандъци с надуваеми плажни топки и гумени салове, но предвидливите търговци вече бяха наредили по витрините най-различни принадлежности за училище. Ранобудни майки с деца бързаха да осигурят обувки, чанти и тетрадки, за да им остане време да изживеят докрай последните хубави дни на плажа.
Когато стигнаха до паркинга на съда, човекът от охраната се наведе и поздрави Патрик, с когото се знаеха от времето, когато той беше на служба, попита го как е и с какво се занимава напоследък.