— Здравей, Тед! — подвикна Сам.
— Майчице, викайте лекар! — прошепна зад гърба им Тара.
— Видя ли как гледа? — Лили смушка Мариса с лакът.
— Почти бях забравила как изглежда, когато усети, че губи — прошепна тя. — Но това вече не ме засяга.
Лиам ги настигна и прегърна през раменете Лили. Яростта на Едуард беше толкова силна, че в този момент и най-ослепителната усмивка не би могла да прикрие истинския му лик. „Ето на какво ще бъде подложена Роуз — помисли си Лили, — ако днес Едуард победи.“ Не, тя нямаше да допусне това. Тя се изправи, стегна се и се приготви за битка.
— Колко интересно — подхвърли Патрик. — Извикал е пресата, но не е сложил в сметката Мариса. Мисля, че ще му излезе соленичко.
— Здравейте всички! — присъедини се към тях Линдзи Уиншип.
— А, Линдзи! — зарадва се Лили и започна да й представя един по един цялата компания. Остави Мариса накрая. — Това е моята чудесна приятелка Мариса Тейлър. Тя пропътува цялото разстояние от Нова Скотия за една нощ, за да застане до мен на процеса.
— Това е много важно — обърна се топло към нея адвокатката. — Лесно могат да се оспорят обвиненията на една жена, но като прибавим и твоята история, нещата ще станат доста по-трудни за него.
— Бих искала днес да използвам истинското си име — каза смутено Мариса. — Познавам много добре този човек и ми се ще да мога да разчитам отново на сегашното си прикритие, така че бихте ли ме наричали Патриша Хънтър?
— Пати — добави Сам и прегърна сестра си през раменете.
— Разбира се, Пати — усмихна се Линдзи разбиращо, — макар че най-вероятно няма да се наложи…
— Горе главите! — даде сигнал Лиам и придърпа Лили към себе си.
Едуард се отдели от адвоката си и се приближи към тях.
— Е, това ми говори много — изграчи той и очите му засвяткаха ту към Лили, ту към Мариса. — Понеже знаеш, че сама няма да успееш, си взела още една лъжкиня за подкрепление.
Двете жени го изгледаха спокойно. Лиам, Патрик и Сам бяха точно зад тях и Лили си помисли, че каквото и да решат съдиите, каквото и да напишат репортерите, тя и Роуз са благословени, защото малко хора могат да се похвалят с такива верни приятели.
— Ние не сме лъжкини, Едуард — спокойно отвърна тя.
— Не сме, Тед — добави Мариса, — и ти най-добре знаеш това.
— Ние бяхме добри съпруги, любящи и честни — тихо каза Лили.
— А ти им разби живота! — излезе напред Сам.
— Колко добре си играете ролята — презрително изрече Едуард. — Но аз ще разкажа истината на съдията и ще ви разоблича.
Лили поклати глава. Странно, в момента се чувстваше сигурна в себе си и силна, сякаш нейният ангел хранител беше слязъл на земята и беше разперил криле над нея. Сякаш майка й и баща й бяха също тук, и братът на Лиам Конър…
Сърцето й бе успяло да се пребори със страха. Тя почувства в себе си силата на всички жени по света, на всички добри хора. До нея бяха Лиам и приятелите й — нови и стари, които я обичаха и щяха да се борят заедно с нея. Усещаше позитивната енергия, която идваше дори от репортерите и от съдебните заседатели. Усещаше увереност като майка на най-прекрасното дете на света.
Наближаваше десет — часът, който беше определен за начало на предварителните изслушвания. Към тях се приближиха две жени, едната носеше дебела папка и Лили реши, че са от съдийския състав. Едуард дори не се обърна да ги погледне, той не сваляше очи от Лили, сякаш в коридора нямаше никой друг, дори и Мариса нямаше значение за него. Неговият противник сега беше Лили и той беше тук, за да я срази.
Тълпата я раздели от Лиам. Тя искаше да го потърси, но погледът на Едуард я хипнотизираше и не успя да откъсне поглед от него. Лили бе обичала някога този мъж и дори сега понечи да го попита дали не е по-добре да се откажат от тази безсмислена война и да си отидат. И двамата знаеха, че той не дава и пукната пара за детето им. Но очите му — две черни дупки, горящи от омраза, я спряха.
В този момент Джо прочисти гърлото си, за да привлече вниманието. Тя заряза бившия си съпруг да се пържи в собствената си злоба и погледна към приятелите си.
Джо каза нещо на компанията и лицата на всичките й приятели грейнаха в усмивки, това на Линдзи също, дори и Лиам се смееше.