— Какво става? — обърна се нервно тя.
Двете непознати жени се приближиха и застанаха точно зад Едуард. В същия момент Джо повдигна вежди и даде знак на един от униформените служители. Полицаят видя жеста, но не помръдна.
— Лиам, ще ми обясниш ли? — погледна го тревожно Лили.
— Май сме нервни — ехидно попита Едуард.
— Тя няма защо да се тревожи — намеси се Патрик.
Едуард го изгледа, но нищо не каза.
— Знаеш ли — продължи Патрик, — има още една личност, с която искам да запозная Лили и Мариса. Да имаш представа коя може да е?
Едуард се вдърви, стана червен като домат и за пръв път в очите му се появи нещо като страх.
— Не — измънка.
— Здрасти, Ед — обади се една от жените, които стояха зад него. Беше по-висока от Лили, но не колкото Мариса. Косата й беше същата като тяхната — тъмнокестенява. Имаше големи сини очи, които излъчваха топлина и нежност. Щеше да бъде красива, ако дясната страна на лицето й не беше обезобразена от дълбок белег.
По челото на Едуард избиха едри капки пот. Репортерите веднага се насочиха към непознатата жена, но някои от тях не пропуснаха да огледат и другата, значително по-млада, със строг костюм, което навеждаше на мисълта, че може да е адвокат. Тя отвори папката си и връчи някакви документи на журналистите. Лили се повдигна на пръсти и успя да забележи снимки на насинена от бой жена със счупена челюст. На някои от тях цялото й лице беше бинтовано, на други устата й висеше заради счупената челюст и предните зъби бяха избити.
Изведнъж Лили разбра.
— Джуди? — попита тя, сигурна в отговора.
Джуди Хотън се усмихна и кимна. Пристъпи към нея и я прегърна като стара приятелка.
Двайсет и седма глава
— Джуди Хотън! — повтори Лили и се отдръпна, за да я огледа отново. — Жената, която е живяла с него преди мен.
— Аз съм — каза Джуди. — Толкова съжалявам за това, което си преживяла!
— Джуди, запознай се с Патриша. — Лили придърпа Мариса.
Трите жени се спогледаха и се хванаха за ръце.
Едуард бързо извъртя глава и потърси адвоката си — висок, прегърбен мъж в старомоден костюм от три части. Двамата долепиха глави в оживен и не много лек разговор, както се виждаше по напрегнатите им лица. Репортерите разглеждаха снимките и коментираха развълнувано. Лили не можеше да откъсне очи от една снимка: фигура, увита в бинтове като мумия, лежеше под система от маркучи и тръбички, които явно поддържаха живота й.
— Това ти ли си? — ужасена попита тя.
— Да — отвърна Джуди. — Това беше в нощта, когато се прибрах късно и Едуард ме преби. Обвини ме, че съм била с друг мъж, макар да знаеше, че съм у сестра си.
— Много съжалявам! — каза Лили и сълзите я задавиха. Какъв ужас беше изживяла тази жена.
— Счупи ми носа и разби скулата ми — продължи Джуди. — Вторият удар ми счупи челюстта на три места. Всички предни зъби и един кътник бяха избити. Ударът му беше толкова силен, че аз полетях и се стоварих върху прозореца. Едно стъкло ми остави белег за цял живот — каза тя и прокара пръсти по дългия белег на бузата.
— Милата! — прошепна Мариса.
— Нас не ни е удрял — каза Лили.
Джуди погледна към дъното на коридора, където Едуард водеше ожесточен спор с достолепния адвокат.
— Разбира се — изрече с презрение. — Ед си научи урока. Тогава дойде полиция и го отведе в участъка. Прекара няколко нощи в ареста.
Лили си спомни лъжите, които й беше наговорил за Джуди. Представи й случката като инцидент без никакви последствия и за двете страни, но въпреки това тя се разстрои от липсата на каквото и да било разкаяние от негова страна. Доста по-късно разбра, че той й разказа тази зловеща история, за да я изплаши, да й покаже какво може да се случи и с нея. Но едва сега, когато видя тази жена и разбра как е обезобразил лицето й, се почувства отвратена.
— Ние знаехме за този случай — намеси се Патрик и се приближи към тях. — Това беше една от причините да го обявим за главния заподозрян, когато ти изчезна.
— И една от причините да се обадим на Джуди и да й кажем за днешното изслушване — включи се Линдзи.
— Лиам не ни остави на мира, докато не намерим надежден свидетел в твоя защита — ухили се Патрик и Лили хвърли изпълнен с любов поглед към изчервилия се Лиам.
— Не знаехме дали ще я открием и дали ще се съгласи да свидетелства — обясни Джо. — Затова и не ти казахме, не искахме да ти даваме напразни надежди. Ти трябваше да си готова да излезеш сама срещу него, за да не паднеш духом.