— И за мен — каза Лили и сълзите й бликнаха, когато си спомни за болката, която беше изпитала на всички коледи и Дни на благодарността през първите години.
Долу вълните заливаха скалистия бряг и нежният звук навлизаше през отворения прозорец. Отразените лъчи играеха по белия таван и смесваха сенките и светлите петна в причудлив танц. Морските птици се виеха над брега. Гласът на Роуз долиташе от вира. Джесика беше с нея и двете момичета се смееха толкова щастливо, че сълзите на двете жени пресъхнаха и на устните им заиграха усмивки.
— Твоите бродерии стават все по-хубави. — Баба й погледна към калъфа.
— Почакай да разгледаш магазина ми — каза Лили и очите й светнаха от възбуда.
— А какво става с онзи издател? Дали ще прояви интерес, ако разбере, че отново си в бизнеса? Едно списание с име „Домът на Лили“ би звучало много примамливо.
— Не мисля, че е време — поклати тъжно глава тя.
— Ето още нещо, което Едуард ти открадна — каза Мийви. — Не ти ли се иска да се заемеш отново с проекта?
— Сега живея друг живот, бабо, и много го обичам. Новият ми дом се намира на удивително място, обещавам ти, че ще се влюбиш веднага щом го видиш. Единственото, което ми липсваше през тези години, беше ти. Там продавам моделите си на жени, които наистина оценяват това, което правят. Роуз… Роуз придаде нов смисъл на живота ми. Предпочитам да посветя на нея всяка свободна минута. Като се има предвид какво изживяхме с нея… надали бих могла да създам интересно списание.
— Хората обичат гоблените ти, защото са част от истинския живот — усмихна се Мийви. — Всичко, което се иска от теб, е да ги изработиш и продадеш на жените по цяла Америка.
Лили я прегърна и се притисна до нея.
— Сега най-много от всичко искам да се радвам на живота.
Мийви също я прегърна, но немного силно, притисна я, но немного плътно. Лили щеше да замине, но скоро щеше да се върне отново и никога вече нямаше да изчезне от живота й.
Те се разделиха и възрастната жена отиде у Клара, а внучката й тръгна да търси Лиам и Роуз, за да се приготвят за празненството.
С настъпването на вечерта оркестърът започна да свири. Венера изгря от розово-виолетовия небесен сумрак. Дърветата и розовите храсти хвърлиха мистериозните си сенки върху спокойните води на залива. Въздухът беше топъл и благоуханен, нямаше и помен от студения ветрец, който духаше миналата седмица.
Приятелите започнаха да пристигат — някои от града, някои направо от плажа — и да се нареждат около каменния кладенец. В дълги рокли с разкошни шалове на раменете си, Мийви и Клара ги насочваха към масите под тентата, където беше отрупано с всякакви лакомства и напитки. Когато Линдзи Уиншип се зададе, Лили забърза към нея да я посрещне.
— Здравей, Лили! Как се чувстваш? — попита адвокатката.
— Чудесно! — прегърна я тя и се възхити на красивата й рокля от нежна коприна с цвят на корал.
— Сега е моментът да ти се извиня за изненадата, която ти поднесох в съда, но всичко стана много бързо. Точно преди да влезем, Джо Холмс сподели с мен, че имат основание за задържането на Едуард. Можеха да го арестуват и без моята пледоария в залата, но ми се щеше всички да разберат какъв човек е той.
— Когато чух, че вече не искаш да си мой адвокат, много се разстроих, но после нямаше по-щастлив човек от мен.
— Не ми се сърди! — хвана ръцете й Линдзи. — Срещнах се с Джуди и Ребека, за да ги разпитам като свидетели по твоето дело, когато ми хрумна, че мога да спра процедурата за бащинство още преди да е започнало заседанието, ако използвам документите, които беше подготвила Ребека.
— Каквото и да си направила, то определено свърши работа — усмихна й се Лили и я насочи към Тара и Бей.
Веднага след това пристигнаха Джуди и Ребека. Лили побърза да ги представи на Мийви и Клара.
— Нашите ангели спасители! — зарадва се баба й и пое ръцете на Ребека в своите.
— Щастливи сме, че успяхме да помогнем — каза Джуди. В здрача на вечерта белегът й едва се забелязваше, но само мисълта за него накара Лили да потръпне. Тя остави баба си и Ребека и дръпна новата си приятелка настрани.
— Не знам как да ти се отблагодаря — започна.
— Недей! — каза Джуди. — Да знаеш колко пъти съм мислела да ти се обадя! Видях обявата за сватбата ви във вестника. Спомням си, че гледах дълго снимката ти. Ти изглеждаше много щастлива и аз си помислих, че този път може би нещата ще са по-различни. Може би наистина аз бях виновна за неговото избухване.