— Не си била виновна за нищо — уверено изрече Лили.
— Сега го знам, но тогава се чувствах ужасно. Ребека беше на девет години и той не желаеше нито да я вижда, нито да чува за нея.
— Била е на годините на Роуз…
Джуди кимна:
— Преместихме се в Солсбъри, най-отдалеченото място от Хоторн в рамките на щата. В началото Ребека разпитваше за баща си, но после спря. Живеехме, сякаш такъв човек никога не е съществувал в живота ни. Но щом се погледнех в огледалото, разбирах, че се заблуждавам, че той съществува и би могъл да нарани и друга жена. Мислех за теб, исках да ти се обадя или ти да ме откриеш по някакъв начин. Щях да ти покажа белега си, да те предупредя. Жестокостта беше толкова дълбоко в него, че не вярвах да успее да я прикрива дълго. Исках да знаеш, че ако нещо се случи, няма да бъдеш сама.
— Сега го знам! — Лили я прегърна.
Лиам и Роуз се приближиха към тях и тя потърси физически прилики между дъщеря си и Ребека. Вглеждаше се ту в едната, ту в другата. Протегна ръка към Роуз:
— Скъпа, ела! Искам да те запозная с един човек. — Пристъпи към Ребека. — Това е Ребека Хотън. Ребека, това е дъщеря ми! Роуз, нали си спомняш какво ти говорих за Ребека и каква е връзката между вас?
Роуз кимна. Ребека се приближи към нея и я погледна в очите.
— Ти си моя сестра — хвана я тя за ръката — и аз много се радвам да се запозная с теб.
Те наистина си приличаха. И двете бяха нежни, грациозни момичета с красива тъмнокестенява коса. Очите им бяха златистозелени и блестящи. Докато ги гледаше, Лили усети, че сълзите напират в очите й.
— Мама ми каза коя си — срамежливо наведе глава Роуз.
— Официално сме полусестри, но аз не съм съгласна с това.
— Ребека никога не е била половинка — обади се Джуди.
— Нито пък Роуз — каза Лили и четирите жени се засмяха весело.
Лиам се присъедини към тях и прегърна любимата си.
— Имаме един баща и трябва да сме благодарни, че ни е създал — продължи Ребека. — Но както виждам и двете се справяме чудесно без него. Имаме си най-великите майки на света и имаме себе си.
— Себе си? — не разбра момичето.
— Точно така — усмихна му се тя. — Ние сме прекрасни момичета, Роуз! Никога не го забравяй! Когато пораснеш още малко… — Ребека замълча, сякаш се опитваше да намери думите, които едно деветгодишно момиченце би разбрало най-добре. — Момичетата, които растат без бащи, често си мислят, че не са толкова добри колкото другите, но това не е истина. Ти си чудесна, Роуз!
— И ти, Ребека!
— Ребека ще учи право — обясни Джуди. — Тя завърши колеж през май и сега се готви да стане адвокат, за да може да помага на жени като мен и майка ти, и на техните деца.
— Какво е адвокат? — попита Роуз.
— Някой, който защитава правдата в съда — обясни Ребека. — Аз чувствам, че имам мисия. Ще се опитам да направя така, че всички в нашата страна да разберат, че жените и децата имат равни права с мъжете и заслужават уважение, особено от съдиите и държавните инстанции. Законът трябва да помага на слабите и да наказва насилието, и аз ще работя за това!
— Това е важно — каза момичето. — Като порасна, ще ти помагам.
— Да знаеш, че скоро ще я видим да пледира във Върховния съд — изрече с гордост Джуди.
— Сигурна съм — съгласи се Лили, възхитена и учудена, че тези умни и слънчеви създания са дъщери на такъв тъмен субект като Едуард.
Гостите опитаха с удоволствие храната, пийнаха и когато оркестърът засвири, Тара и Бей първи скочиха на дансинга. Те се завъртяха около домакините и потупаха Лиам по рамото. Отначало Лили реши, че приятелките й искат да танцуват с Лиам, но сбърка. Те търсеха нея.
— Бихте ли ни оказали честта да танцувате с нас, мадам? — попита Тара.
— С най-голямо удоволствие! — отвърна важно тя и успя да целуне Лиам, докато приятелките й я теглеха към дансинга.
Трите жени свалиха обувките си и се впуснаха в танците, но Лили забеляза, че лека-полека приятелките й я повличат извън дансинга.
— Да позная ли? — хитро примижа тя. — Искате да танцуваме на тревата, директно под звездите.
— Не! — завъртя глава Тара, хвана ръката й и затича към брега. — Искаме да танцуваме под водата.
И внезапно трите се превърнаха в четиринайсетгодишни хлапачки. Не беше нужно Тара да обяснява повече, бяха напускали десетки партита по средата на веселбата, за да правят същото. Краят на лятото беше тъкмо време за момичешки лудории.