— Точно в момента гледам нещо добро — усмихна се Мариса и потъна в сините му очи.
— И аз — отвърна той.
— Обаче това, което виждам аз, наистина е най-доброто! — изрече тя и долепи устните си до неговите.
Лили изсуши косата си, облече се и потърси Лиам. Той седеше в беседката заедно с Роуз. Те й направиха място до тях. Няколко минути тримата седяха мълчаливо, заслушани в музиката. Наслаждаваха се на прекрасната вечер, на веселата компания и на лятото. Това беше тяхната вечер, имаха да празнуват за много неща.
— Много се радвам, че Джесика, Мариса, Сам и Патрик са тук — обади се Роуз.
— Аз също — обади се майка й.
— Без тях вечерта нямаше да е толкова хубава — добави Лиам.
— Ти си прав — усмихна се Лили. — Без тях тази вечер нямаше да е същата.
— Това парти е много специално, нали? — попита момичето.
— М-да! Така си мисля — кимна Лиам.
— А защо е толкова специално? — обърна се към тях Роуз. — Мисля, че се досещам, но искам вие да ми кажете!
— Ами… по много причини — отвърна майка й. — Можем да кажем, че празнуваме едновременно посрещане и изпращане. Посрещаме Джуди и Ребека и се разделяме с най-старите ми приятелки от Хабърд Пойнт.
— Ребека ми каза, че отсега нататък ще бъдем истински сестри. Тя ще ми дойде на гости в Кейп Хоук, а аз ще я посетя в нейното училище.
— Радвам се за теб — прегърна я майка й. Колко пъти беше на косъм да я загуби, но ето, че операциите помогнаха и сега Роуз беше толкова жизнена, колкото и всички други деца.
— Има ли друга причина това тържество да е специално? — пак попита момичето.
— Нали празнуваме твоето и на Мийви оздравяване? Летният сезон е към края си, но тези рози, които ти посади, и другите, които цъфтят в градината, ни напомнят, че ще има още много лета, в които ще бъдем заедно.
— Независимо колко дълга ще бъде зимата — обади се Лиам.
— Това е така — кимна Роуз, — но нали имаше някаква изненада?
— Ах, да, изненадата! — каза майка й, сякаш едва си спомняше за нея и погледна крадешком към Лиам, чиито очи светеха от щастие.
— Днес е нашата щастлива вечер — изрече той, без да откъсва поглед от Лили. — Всички приятели са тук.
— С изключение на Нани — отбеляза Лили и обърна поглед към морето. — Надявах се да я намеря в залива, докато плувахме, но уви, тя не се показа…
Разговорът замря и те се заслушаха в мелодията, която засвири оркестърът. Времето за изненадата наближаваше и Лили беше много развълнувана. Те продължиха да седят на старата пейка в беседката, където бяха изобразени четирите сезона — зима, пролет, лято и есен. Месеците и годините се сменяха, но някои неща оставаха вечни. Истинската любов между хората например, помисли тя, но осъзна, че има и любов към определени места, която също траеше вечно, докато дишаше човек. За нея Хабърд Пойнт беше такова място, то беше част от сърцето й.
Чу се звън на нечий клетъчен телефон. Патрик се обади и подаде слушалката на Мариса:
— За теб е.
— Кой може да бъде? — развълнува се Сам.
— Не знам — вдигна рамене Мариса. — Ей сега се връщам. — Тя се отдалечи, за да проведе разговора си.
— Побързай! — извика след нея Роуз и скочи да донесе кошницата, която беше приготвила през деня. — Скоро ще започне изненадата.
Лили сложи глава на рамото на Лиам. Дори да бе усетил мократа й коса, той не се оплака. Зарови лице в къдриците й и се засмя:
— Соленичко е — каза, но не се отдръпна.
— Какво да направя? — оправда се тя. — Нощното къпане с момичетата е традиция при всички летни тържества.
— Всички ли?
— Без изключение.
— Дори и на сватбените?
— Особено на тях — каза тя и те избухнаха във весел смях. Той я притегли към себе си и двамата се целунаха нежно под сянката на кедъра. Лили се отпусна в ръцете му, кожата й миришеше на море, а въздухът ухаеше на рози — аромата на нейната любов. Лиам беше до нея и тя знаеше, че ще бъде с нея завинаги. Тази нощ беше началото на тяхната обща вселена и тази вселена носеше вкус на морска сол и дъх на рози.
Роуз се върна с пълна кошница с листенца от розови, жълти, бели и червени рози, които беше накъсала от градината.
В това време Мариса затича към тях и задъхано извика:
— Познайте кой ми се обади!
— Кой?
— Ан! И познайте кой се е прибрал в Кейп Хоук!
— Нямаш предвид Лафарж, нали? — смръщи се Лили.