— Сигурно си чула какво се говори из коридорите — изрече той вместо поздрав.
— Казаха ли ти, че това е дело на Едуард? — попита тя.
— Ще стигнем и до това — прониза я с поглед той. — Ченгетата ще дойдат всеки момент. Твоите обвинения разбуниха духовете в управлението.
— Не искам други ченгета! Искам ти да разследваш случая.
— Само че вече не съм на служба, както знаеш. Край, финито! Ти си виновна за това, Мара! Докато те издирвах… по-скоро, докато издирвах тялото ти близо десет години, загубих работата си. Как ме заблуди! Бях убеден, че Едуард те е убил. Открихме негасена вар в колата му и това ме наведе на мисълта… Знаеш ли, че негасената вар разлага органичните вещества? Цял труп може да изчезне, ако го потопиш в такъв разтвор. Бях готов да се обзаложа, че е натикал кокалите ти в някоя варница. Виждал съм го и друг път.
Лили се опита да запази спокойствие:
— Патрик, сигурна съм, че той се е опитал да отрови баба! Клара каза, че няколко дни преди това е идвал в „Морска градина“. Чу ли за това?
— Знам всичко. Между другото, заведоха Клара в кардиологията да я прегледат. Твоето появяване така я разлюля, че като нищо ще получи инфаркт.
— Не се шегувай с тия работи — намръщи се тя и се замисли за Роуз и операциите, които се наложи да изтърпи.
— Говорят, че си се завърнала от мъртвите. Почакай, не се смей! Тепърва ще чуваш най-различни небивалици за себе си. И не само Клара и сестрите, лекарите също започнаха игра на „Отгатни“. Предположенията им са изумителни — не ти трябва филм на ужасите. Слушай: била си отвлечена преди девет години — тук мненията се делят — едни смятат, че мъжът ти те е отвлякъл, други говорят за сатанистите. Има и не толкова романтични теории, например, че ти сама си организирала изчезването си.
Лили отмина без коментар думите му, но усети, че ръцете й се разтрепериха:
— Не ме интересува какво говорят. Това не променя факта, че Едуард е виновен за състоянието на баба. Разбираш ли ме, Патрик? Той я е отровил!
— Лекарите ми казаха, че ти мислиш така — кимна той.
— Тогава се заеми с това! Стига си ровил в миналото.
— Ти май наистина не съзнаваш каква сензация си. Изчезването ти предизвика паника в града, какво говоря, в цял Лонг Айланд. Ще се наложи да дадеш някакво обяснение!
— Не! — тръсна глава тя. — Не ме интересува какво мислят хората! Това си е моят живот и ще правя с него, каквото си искам!
— Мара — започна Патрик, но забеляза намръщената й физиономия и се поправи. — Лили, извинявай! Девет години мислих за теб като за Мара Джеймсън, оттеглих се от служба само за да не ме изгонят като некадърно ченге, което не е в състояние цяло десетилетие да открие една жена. Съпругата ми ме обвини, че съм обсебен от теб, и ме напусна. Е, мисля, че ми дължиш поне малко уважение за всичко, което преживях заради теб.
— Но ти ме откри, Патрик! И затова съм тук сега.
— Да, след девет години. И ако не беше баба ти, която ми намекна къде да те търся, едва ли щях да успея.
Очите му се спряха на Мийви и погледът му омекна:
— Божичко, Мийви! Защо не се събудиш да взема ти се накарам хубавичко? Да криеш всичко от мен цели десет години!
— Налагаше се. Заради мен.
Патрик поклати тъжно глава:
— Мисълта, че не може да види Роуз… сигурно я е убивала.
Лили едва не подскочи, като чу името на дъщеря си.
— Слушай, Патрик — прошепна, — Едуард не знае за Роуз. И не трябва да узнава!
— Докато беше в Канада, беше лесно. Но сега си тук, в Хабърд Пойнт. Няма как да не привлече вниманието на хората.
— Тя е на сигурно място… Помогни ни да запазим тайната, моля те!
— На вас? Кои сте вие?
— Лиам е с мен. Той я скри.
— Полицията ще те скъса от въпроси. А и мен, понеже аз те намерих.
— Знам това — отвърна Лили. — И мисля да им кажа истината за всичко, освен за Роуз. Не мога да допусна Едуард да разбере за нея.
— Не разбирам защо, по дяволите, подлагаш себе си и баба си на всичко това? — попита Патрик. Сините му очи проблеснаха и щом я погледна, Лили доби чувството, че две блестящи остриета пронизват мозъка й. — Трябва да науча цялата история! Биеше ли те, Лили? Измъчваше ли те? Заплашваше да те убие ли?
Тя мълчеше. Можеше ли той да разбере? И можеше ли да обясни с думи всичко, което преживя?
— Не и по начина, по който го разбират повечето от хората — отвърна.