— Опитал се е да те убие, значи — промърмори Патрик. — И какво направи ти? Извика ли полицията?
— Не.
— Защо?
— Нямаше да ми повярват. Нямах никакви доказателства. Моята дума срещу неговата. О, Едуард може да бъде толкова очарователен, толкова убедителен. Нямах никакви шансове. А и едно разследване можеше да ме забави. Бях бременна в петия месец и нямах никакво намерение да му позволя дори да види дъщеря ми…
— Все пак трябваше да повикаш полиция.
— Казах на единствения човек, който щеше да ми повярва. На баба.
— И какво направи тя?
— Знаеш много добре какво направи!
— Значи, каза на Мийви и…
— И започнах да планирам бягството си. Двете с Мийви го организирахме.
— Господи! — изстена той и погледна към неподвижната жена пред него. Спомни си увъртанията на Мийви, когато търсеше някаква информация от нея, безкрайните й лъжи, които доведоха разследването до задънена улица, и очите му потъмняха.
— Защо не я взе със себе си? — попита.
— Трябваше да остане, за да заблуди Едуард.
— И полицията!
— Ако се наложеше! — твърдо изрече тя.
— А сега въвличаш и мен в нова конспирация! — изсумтя той и погледна към коридора. Оттам вече се чуваше шум на радиостанции и приближаващи гласове. Нечии тежки стъпки отекнаха в болничната тишина. Полицията беше тук.
По гърба на Лили преминаха ледени тръпки. Обзе я паника:
— Патрик, трябва да предпазим Роуз! — помоли го тя.
— Вкарваш ме в беля, момиче!
— Не си чул цялата история, иначе би ме разбрал! Моля те, не ни изоставяй сега! Тя току-що си върна живота. Нямаш представа какво преживя, колко й костваха тези операции…
— Знам — отвърна той. На вратата се почука и той понечи да отвори, но Лили го сграбчи за ръкава.
— Моля те! — прошепна отчаяно.
— Кажи ми къде е тя? Трябва да съм сигурен, че е добре.
— Роуз е с Лиам, само това мога да ти кажа. Но ти гарантирам, че е добре. Той ще се грижи за нея, докато ме няма. Нали помниш Лиам Нийл от Кейп Хоук? С Мариса ме намерихте в неговата къща. Не може да не си забелязал колко много означава Роуз за него. Патрик, моля те!
Тя се взря отчаяно в него. Очите му издаваха борбата, която се водеше в душата му. В този миг вратата се отвори и на прага застанаха двама детективи, мъж и жена.
— Хей, Мърфи — викна жената. — Какво правиш тук?
— Наминах да видя как я кара моята приятелка Мийви. Влизайте! — покани ги той. — Позволете да ви представя дамата!
Лили инстинктивно отстъпи към леглото на Мийви и потърси ръката й за подкрепа. Щом я докосна, усети прилив на сили. Двете бяха преживели толкова много. Щяха да преминат и през това. Щяха да опазят Роуз.
— Детектив Кристин Дан и детектив Ланс Шеридан. А това е Лили Малоун — представи ги Патрик един на друг.
— Казаха ни, че ще говорим с Мара Джеймсън.
— Обаче са сбъркали — отвърна той. После се обърна към Лили и в гласа му се долови съчувствие: — Сигурно ти дойде до гуша от тази Мара, а?
— Така е — измърмори тя.
— Тогава аз ще обясня — отривисто каза той и се обърна към полицаите. Впусна се в дълги обяснения, разказа им всичко, което знаеше по случая, но нито веднъж не спомена Роуз. Лили го погледна с благодарност, но бързо отмести очи, за да не се издаде. Полицаите слушаха обясненията му с недоверие, но и с любопитство, особено жената, миловидна блондинка с големи зелени очи. Лили нетърпеливо прекъсна Патрик и отсече:
— Казах на лекаря, че някой се е опитал да убие баба.
— Затова сме тук — кимна детектив Дан.
— Да, бе! — озъби се Патрик и погледите им се насочиха към него. — Защо не си го кажем направо, дошли сте да разрешите моя случай. Понеже от този момент той отново е на дневен ред, нали? Е, вие открихте Мара Джеймсън! Поздравления!
Ланс Шеридан кимна и се ухили. Но Кристин Дан не изпускаше Лили от поглед. Беше решена да разнищи цялата история докрай.
— Къде бяхте през цялото време, госпожо Джеймсън — попита тя и се приготви да слуша.
Четвърта глава
Патрик Мърфи се облегна на бялата стена и се заслуша в разговора между тримата. Следователите притискаха Лили с въпроси, но тя се измъкваше ловко и стриктно се придържаше към своята версия, същата, която беше пробутала и на него.
Преди девет години забременяла от Едуард Хънтър и избягала от него. Бягала от насилието, което съпругът й упражнявал постоянно над нея. Не могла да се примири с мисълта, че детето й ще расте в такава атмосфера. Не, не била инсценирала изчезването си, просто изчезнала. Дали някой й е помогнал? Не, никой. Къде е била досега? Не е готова да отговори на този въпрос. Къде е бебето?