— Нашата музика им помага — отвърна непознатата, — затова идват да ни слушат. Ето защо фестивалът е толкова важен, нашата музика ги зарежда с човечност, така да се каже, поднася им любов на сребърен поднос. Сигурно сте много щастлива, че живеете на такова прекрасно място. Тук музиката сякаш извира от сърцата ви, нали е така?
Мариса се загледа в етикетите с цените. Засуети се около избраните платна, започна да пресмята сумата на покупката и не отговори. Това не убягна от Джеси.
— Ще участвате ли в конкурса? — попита след малко жената.
— Ако сестра ми успее да се върне навреме… В момента е в чужбина.
— О, кажете й да побърза! Такова събитие не бива да се изпуска — усмихна се клиентката и пое покупките от Мариса.
— Непременно! — отвърна майка й.
Джесика долови промяната в гласа й. Взря се по-внимателно в нея и видя, че очите й са пълни със сълзи. Нещо я жегна в сърцето. Не беше честно, майка й не беше виновна, че леля Сам не се обаждаше. Защо ги караше да страдат и двете? Тя наведе глава, за да скрие собствените си сълзи.
Жената излезе от магазина и майка й се обърна към нея:
— Скъпа, какво става с теб? Много си кротка.
— Жената те попита дали музиката извира от сърцето ти.
— Да, чух.
— До скоро беше така — тъжно изрече Джеси.
— И сега е така — поясни майка й. — Влезе ли веднъж музиката в сърцето ти, остава там за цял живот.
Джесика искаше да повярва на майка си. Толкова много искаше, че стомахът я заболя. Спомените нахлуха в главата й и я върнаха в миналото. Та плака много, когато баща й почина. Леля й често прескачаше от Балтимор, за да ги утеши и да ги подкрепи. Двете с майка й сядаха една до друга и разговаряха с часове. Гласовете им успокояваха малката Джеси, звучаха като музика за измъчената й душа. По-късно, след вечеря, сестрите хващаха цигулките и свиреха. Бяха невероятни. Репетираха заедно още от деца и синхронът между двата инструмента беше съвършен. Тя се потапяше в музиката им, толкова прекрасна, че успяваше да премахне болката от загубата на баща й.
— Тогава защо?
— Какво „защо“, Джес?
— Защо вече не свириш?
— Предполагам, че ми липсва леля ти — сведе очи Мариса.
Дъщеря й поклати глава, сякаш потвърждаваше някаква своя теория. Скръсти здраво ръце на гърдите си, за да скрие вълнението. В училище ходеше на уроци по флейта, но тайно се упражняваше и с цигулката, за да има кой да замести леля й, в случай че тя не дойде. Майка й трябваше да продължи да свири и Джесика искаше да й помогне.
В този момент в магазина влезе нов посетител и Мариса с облекчение прекъсна разговора.
— Мамо, мога ли да напиша писмо на Роуз?
— Разбира се, скъпа! — отвърна тя.
Новата клиентка изглеждаше дружелюбна и майка й се заинтересува от китарата, която носеше на рамото си. Жената с удоволствие отвори калъфа и показа инструмента си. Мариса се възхити от майсторската изработка. Китарата беше „Гибсън“ от ателието на Емили Харис.
— Ходих чак до Мемфис, за да си я избера — с гордост изрече клиентката и изсвири няколко акорда, за да чуе Мариса звука.
Джесика ги остави и включи компютъра. Нямаше нови имейли. Бързо написа едно „Здравей“ на Роуз и добави:
„Много ми липсваш. Фестивалът вече започна и лели скоро ще си дойде…“
Трябва да си дойде, тръсна глава тя, и натисна бутона и изпрати писмото.
После погледна крадешком към майка си и натисна тайно клавиша „стари писма“. Тук бяха писмата от леля й. Майка й ги пазеше като скъп спомен от Сам. Момичето отпори едно писмо от миналия месец, озаглавено „Ола от Перу“, и го прочете:
„Ола на всички,
Пиша ви от Перу. Намирам се в Икуитос, в района на Амазония. Тук е горещо, влажно и непрекъснато вали. Напирам се в най-пренаселения, беден и живописен район на страната.
Вчера организирахме медицински пункт в училището. Непрекъснато раздаваме противопаразитни медикаменти и витамини. Недохранването е основен източник на болести по тези места.
Успяхме да осигурим детски хирург и педиатър. Имаме стоматологичен екип, който вече успя да извади хиляди зъби. Чакаме още двама терапевти, но имаме огромна нужда и от дерматолог.
Аз обзаведох акушеро-гинекологичен кабинет. Вече прегледах двайсетина жени. Много от бременните са още деца. Регистрирах здрави жени с нормална бременност. Едно от момичетата, изглежда, има хепатит, друга е с бъбречно заболяване, но и двете нямат пари за специализирано лечение. С какво ли ще се сблъскаме утре?