— Много съжалявам! — промълви Лили.
— Мийви излезе пред нас и говори на хората. Знам, че звучи налудничаво, но ми се иска да можеше да ни видиш тогава, да усетиш колко много те обичахме всички. Хабърд Пойнт страдаше за теб.
— Всички държахме свещи в ръцете си — припомни си Бей. — Чакахме Мийви. Тя се зададе по пътя, дето минава зад жълтата къща. Беше облечена в дълга рокля, която ми се стори позната. Едва когато прекоси мостчето, разбрах откъде я помня. Беше същата рокля, която носеше на сватбата ти.
— Онази, жълтата — каза Лили. За миг си представи как баба й, облечена в рокля от жълт шифон и с красива панамена шапка върви към нея. Сините й очи блестят, а на устните й грее щастлива усмивка.
— Очите й бяха зачервени — припомняше си Бей. — Очевидно беше плакала цял ден. Клара я държеше под ръка. Всички се скупчихме около тях. Баба ти спря до брега, обърна се към океана и зарида. Толкова много плака, Мар… Лили, изплака си душата.
— Толкова съжалявам, че трябваше да преживее всичко това — изхълца Лили. Пред очите й се появи Мийви, потънала в сълзи и скръб. Тя знаеше, че Лили е жива, но това, което е разбило сърцето й, е била мисълта, че няма да я види никога вече.
— Някой подаде сигнал, не съм сигурна кой, но един от нас запали свещ и я вдигна нагоре. Всички започнахме да ги палим една от друга. След няколко минути целият плаж пулсираше от хиляди малки огньове. Над нас небосводът също пламтеше, осеян с безброй звезди.
— Тя се качи на една от белите скамейки на алеята — подхвана Тара. — Ние с Бей бяхме плътно до нея. Страхувахме се да не падне. Очаквахме да призове хората да продължат да те търсят, но тя не го направи. Продължи да се взира безмълвно в морето, а сълзите мокреха лицето й.
— Всички мълчахме — каза Бей. — Настъпи пълна тишина, чуваше се единствено плясъкът на вълните. Чакахме със затаен дъх какво ще ни каже тя.
— Помня всяка нейна дума — изрече Тара. — Започна така: „Всички вие сте тук, защото обичате моето момиче. Мара е добра и мила и заслужава да бъде обичана, а не…“ и не издържа. Двете с Бей я подхванахме, помогнахме й да слезе от пейката и я заведохме у вас.
— Едуард сигурно е обезумял, като е разбрал, че си се върнала — каза Бей. — Знаеш ли, че те обяви за мъртва? И подаде документи за анулиране на брака ви.
— Мисля, че той е причината да се върна.
— Какво имаш предвид? — изненада се приятелката й.
— Сигурна съм, че е направил нещо на баба.
— Но… защо едва сега? — вдигна вежди Тара.
— Едуард е търпелив — поясни мрачно Лили. — Това е характерно за него — да изчака и да нанесе удара си, когато го очакваш най-малко. Наказал я е, но не само заради мен. Най-големият й грях е, че тя първа разбра кой е Едуард Хънтър. Прозря истинската му същност под маската на образцов съпруг.
— Трябва да сме сигурни, че няма да те нарани — обади се Тара и потърси с поглед Бей. — Ще се редуваме и ще те пазим, няма да му позволим да те докосне и с пръст.
— Сигурна съм, че Дани и Джо ще ни помогнат — каза Бей. Дани и Джо бяха техните съпрузи.
— Не е нужно да правите това за мен — поклати глава Лили, но дълбоко в себе си почувства облекчение.
— Не се дърпай, Лили. Той разрушава всичко, до което се докосне — каза Тара и в очите й блесна омраза.
— Да — съгласи се Лили. — В Кейп Хоук срещах една жена, която го познава така добре, както и аз. Омъжила се е за него, след като аз избягах.
— Ха! — плесна с ръце Тара. — Какво съвпадение!
— И по ирония на съдбата станахме приятелки. В началото си споделяхме за него, без да знаем, че говорим за един и същ човек. Тя го наричаше Тед, но все едно, че ми разказваше за Едуард. Събрахме две и две и открихме, че злодеят е един.
— Доволна съм, че не си била сама — обади се Бей, — имала си с кого да споделиш.
— Кейп Хоук е чудесен град — усмихна се Лили. — Вие двете много ми липсвахте, не минаваше ден да не мисля за вас и за Хабърд Пойнт, но там се запознах с много силни и мъдри жени. Двете с Мариса имахме щастието да се сприятелим с тях.
Докато разказваше за новия си дом, гърлото й се сви и тя обърна глава към прозореца. Листенцата на розовите храсти бършеха стъклото на прозореца. Заливът зад тях синееше, чайките вдигаха врява до бога, а морската пяна се диплеше по вълните като сребърна дантела. Но мислите на Лили бяха при китовете, които играеха във водите на Кейп Хоук, при Нани, талисмана на Севера, който това лято беше доплувал чак до Лонг Айланд. Спомни си за чудесния подарък, който семейство Нийл направи на Роуз за рождения й ден — разходка из океана на една от лодките им.