Продължи да свири любимата песен и да се взира в Джесика. Лицето на дъщеря й беше мокро от сълзи. „Трябва да направя нещо — помисли си тя, — трябва да я открия и да й кажа колко страда племенницата й.“
От болницата Патрик се прибра направо на яхтата, която му служеше за дом след развода. Беше малка, непретенциозна лодка със странното име „Основателна причина“ и беше закотвена на река Темс, северно от плажа на Хабърд Пойнт. Той седна на палубата и се загледа в чайките, които търсеха вечерята си в речните води. Тази седмица дребната риба беше в невероятно количество. Не беше обичайно пасажите да навлизат толкова навътре в реката. Наистина, понякога достигаха до естуара, но лодката на Патрик беше на десетина километра по-навътре, където водата беше бедна на живот. Днес обаче реката кипеше от риба. „Същински рай за морските пернати“ — помисли си той. Сред дребните видове се стрелна една по-голяма перка и Патрик се надигна, за да види какво е това. Огромен лефер се хвърляше лакомо към всичко, което мърда около него, и тялото му проблясваше на фона на залязващото слънце. Мобилният телефон звънна и той отговори, без да провери кой го търси:
— Ало — каза, все още загледан в танца на хищника.
— Патрик? — чу се женски глас.
Патрик я позна веднага и се изпоти. Ченгетата запомниха лесно всички отличителни белези на човек и гласът на Мариса Тейлър беше отдавна в неговата база данни.
— Мариса!
Тя се засмя — лек, забързан ромон на вода, който го накара да настръхне.
— Аз съм. Как ме позна?
— Аз съм детектив, мадам — отвърна той. — Работата ми е да отгатвам разни неща.
— Ох, простете, господин Шерлок Холмс — закачливо изрече тя.
— Как е животът в Кейп Хоук?
— Добре е… Много добре.
Патрик замълча в очакване тя да продължи. Премести поглед от лефера към грациозните движения на чайките, които се виеха над гъмжащата от храна вода, но мисълта му беше другаде. Защо гласът й звучеше толкова неуверено? От него ли се притесняваше или имаше нещо друго? Тя замълча и той попита:
— Сигурно ти е домъчняло за приятелите. Лили, Роуз, Лиам…
— С Лили се чухме. Наистина ми липсва, не можеш да си представиш колко много. — Тя се запъна за момент и продължи: — Точно сега имам нужда от всички…
Сърцето му подскочи. За него ли намекваше? Беше си обещал да бъде спокоен и незаинтересован, когато я види или чуе отново. Това, което почувства при първата им среща в Кейп Хоук, не беше изпитвал към никого, освен… освен към Сандра. Мариса преобърна всичко в него. Влезе неканена в сърцето му и остана там. Беше доволен, че в момента не може да го види. Лицето му беше аленочервено, като на ученичка на първа среща.
— От всички ли? — успя да каже той.
— Да, от всички. Но в момента мисля за една конкретна личност. Сестра ми.
Добре, сестра й, каза си Патрик. Тя го търсеше по работа и това беше логично. Той прочисти гърло и гласът му си възвърна увереността:
— Искаш да кажеш, че е изчезнала?
— Надявам се, че не е — отговори тя. — Тя работи за Световната здравна организация и работата й я води в най-затънтените кътчета на земята. За последен път се обади от Перу. Проблемът е, че я поканих на фестивала на келтската музика и…
— Чакай, чакай. Къде си я поканила?
— На фестивала на келтската музика — объркана повтори тя.
— Така. Не забравяй, че говориш с Патрик Мърфи, ирландец до мозъка на костите си. Думите „келтска музика“ карат сърцето ми да бие малко по-бързо от нормалното. Та казваш, че си поканила сестра си и тя не ти е отговорила?
— В общи линии, да.
— Права си, това поведение не отива на един ангел, пък бил той и паднал.
— Ти помниш! — зарадва се Мариса.
Патрик присви очи. Птиците продължаваха да се вият над водата:
— Че кой истински ирландец ще забрави, щом става дума за музика? Надявам се скоро да имам възможността да ви чуя на живо. — Изведнъж се сети, че в СД плейъра му е зареден диск с ирландска музика. Включи го и продължи: — Давай нататък. Сестра ти не отговорила… Близки ли бяхте?
— Ами… — запъна се Мариса.
— Не съвсем — заключи той.
— Бяхме неразделни. Но после аз се омъжих за Тед и…
— Поредният удар на Едуард Хънтър — изръмжа той и се сети за Лили и баба й, разделени една от друга толкова години. И после Мариса — поредната красива жена, попаднала в лапите на този подлец. Нима и тя като Лили щеше да загуби най-близкия си човек заради него?