Той я притисна до себе си със здравата си ръка и вдъхна дълбоко аромата на влажната й кожа. Усети върха на пръстите й по лицето си и затвори очи, за да се наслади на нежното докосване. Изведнъж се сепна. Дали не прибързваше? Може би тя искаше да поговори с него, преди да си легнат. Посегна да запали лампата, но тя хвана ръката му и меките й устни отново се долепиха до неговите.
Лиам я поведе към спалнята. Опитваше се да запази спокойствие, да й покаже, че преди всичко е неин приятел, а после любовник, защото разбираше колко й е трудно сама, разделена от Роуз и изплашена за живота на баба си. Искаше му се да я зарази със своята увереност и хладнокръвие, но изгаряше от вълнение. Сякаш беше седемнайсетгодишен хлапак, който няма търпение да вкара любимата си в леглото.
Лили го целуна, изгори устните му с дъха си и продължи да го обсипва с целувки. Сърцето на Лиам щеше да се пръсне от напрежение. Кожата му пламна и той почти забрави да диша, докато тя разкопчаваше ризата, плъзгаше ръце по тялото му и галеше гладката му кожа. Притисна бедрата си към неговите, дишането й стана учестено и двамата се хвърлиха на леглото.
Всичко, което имаха да си кажат, го казаха с телата си. Думите бяха недостатъчни, за да опишат чувствата им в момента, да предадат силата на любовта им. Лиам беше готов на всичко за нея и за Роуз. Би дал и живота си, за да ги защити.
Ето това й каза той с устните си, с пръстите, с всяка частица от жадното си за любов тяло. Тази нощ те наваксваха трите пропуснати дни, но той знаеше, че сърцата им никога не са се разделяли. Лили беше част от душата му, която му помагаше да се чувства цял.
— Не искам да си тръгвам — прошепна тя, когато небето започна да просветлява.
— Аз също! — Той целуна разпиляната й по гърдите си коса.
— Все още не се е обаждал, нито се е появявал — притеснено каза тя. — Бях сигурна, че ще дотича веднага щом медиите разтръбят новината.
— Не може да не е разбрал. Аз не смея да включа телевизора заради Роуз, но семейство Стенли ми казаха, че си на първа страница на вестниците и новините започват и свършват с твоето мистериозно завръщане. Сигурна ли си, че този в колата не е бил той?
— Не знам. Не се виждаше добре, а и времето беше много кратко — отвърна тя. — Но съм сигурна, че той ще избере най-точния момент да се появи. Имам чувството, че ме дебне отнякъде, очаквам да го видя зад всеки ъгъл.
— Знам, че най-важното е да държим Роуз далеч от него, но ми се ще да съм с теб, за да мога да те предпазя.
— Най-доброто, което можеш да направиш сега, е да се грижиш за Роуз — каза тя и въздъхна. — Да знаеш само колко ми се иска да сме си вкъщи в Кейп Хоук.
— Може би трябва да отскочим за ден-два. Ще послушаме малко келтска музика, ще чуем някои от новите изпълнители. Би било добре за нас.
— Шшт! — запуши тя устните му с целувка. — Не ме изкушавай! Знаеш, че баба има нужда от мен.
— Знам, скъпа — отвърна той.
Взе ръката й и я поведе към верандата. Минаха покрай бюрото му и Лили се загледа в купчината книги и списания, които той беше заел от Джон. Личната библиотека на приятеля му беше цяла съкровищница. Сред многото други материали Лиам откри няколко издания на „Копея“ — най-престижното списание по ихтиология през деветнайсети век. Вътре имаше интересни научни статии за опазването на акулите и той беше прекарал цял ден над тях, за да открие някакво научно обяснение на феномена, който наблюдаваше от няколко дни — наличието на огромни количества дребна морска риба толкова близо до брега.
Излязоха навън и жадно вдишаха свежия нощен въздух. Скоро щеше да се зазори. Небето просветляваше, звездите приличаха на разпръснати диаманти върху тъмносиньо кадифе. Съзвездията образуваха своеобразна арка над разбиващите се в крайбрежните камъни вълни и осветяваха ефирните пръски, които сияеха като ореол около тях.
— Какво е това? — Лили посочи нещо, което се стрелкаше из водата и блестеше с цветовете на дъгата.
— Биолуминесценция — отвърна Лиам. — Морски същества, които произвеждат светлина.
— Също като светещите следи край Кейп Хоук.
— Права си, не са характерни за южните морета.
— Дали е възможни да е Нани — развълнувано попита тя. — Може би наистина е тръгнала с нас от Нова Скотия?
Той се загледа в светещите петна. И на него му се искаше да види белугата, колкото и невероятно да му изглеждаше, че може да измине целия дълъг път от Кейп Хоук до тук. Наистина, от няколко дни не успяваше да я засече на компютъра, но светлините пред тях доказваха, че наблизо има морски бозайници.