Те се приближиха към брега и ревът на океана стана оглушителен. Морето беше бурно и вълните носеха със себе си стотици медузи и малки сребърни рибки, които се опитваха да се задържат далеч от сушата.
— Колко силно бучи! — каза Лили, без да отмества поглед от океана.
— Това явление се нарича „Призрачни планини“.
— Какво значи това?
— Между Роуд Айланд и Блок Айланд има риф — обясни й Лиам. — Обикновено активността на океана по тези места е нормална и предвидима. Но в един от броевете на „Копея“ пише, че при определени условия в средата на сезона на ураганите — като сега — вятърът се обръща срещу течението и в резултат над рифа се образуват огромни вълни, които се наричат „Призрачни планини“.
— Все едно, че към нас препуска стадо диви коне — каза Лили, все още запленена от грохота на вълните.
— Така е. Понякога вълните могат да достигнат двайсет метра. Сърфистите ги обожават. Придвижват се до рифа, най-често с моторница или с джет, и от там се спускат по тях. Лошото е, че когато се появят Призрачните вълни, след тях пристигат и акулите.
Лили го прегърна. Тя знаеше, какво са за него акулите. Те застанаха толкова близо до брега, че усещаха солените капчици по лицата си. Брегът миришеше на риба от притока на морските мъници. Призрачните вълни внасяха смут в океана. Те привличаха големите северни видове — китове, акули и делфини, и изгонваха по-дребните риби на юга далеч от Гълфстрийм.
— Това ли е причината Нани да дойде на юг? — запита Лили.
— Така мисля — отвърна Лиам. — Големите вълни произвеждат храна за големите риби, каквато обикновено не се намира по тези места.
— Роуз смята, че Нани е тръгнала с нас, за да ни пази.
— Това също може да е истина, дори съм сигурен — засмя се той и я целуна по челото. Искаше му се Лили да не си отива.
— Надявам се тук да е на сигурно място — каза тя, без да откъсва поглед от морската стихия. От север се зададе голям траулер и направи остър завой. Познатите канадски знаци накараха Лиам да се вгледа по-внимателно в него.
— Става късно — каза тя. — Ще ми се да погледна още веднъж Роуз и тръгвам за Хабърд Пойнт.
— Не искам да си тръгваш. — Той веднага забрави за морето и кораба и я притисна към себе си. Целуна я веднъж и още веднъж в желанието си да я задържи малко по-дълго до себе си.
Отново влязоха в малката къща, за да постоят при Роуз.
Когато след два часа Лили се качи в колата и потегли, сърцето на Лиам сякаш спря. Искаше му се да я задържи, да не я пуска сама на мястото, което събуждаше в нея толкова страх и мрачни спомени. Никога досега, дори и в онзи ден, когато жестокият морски звяр уби брат му, не се бе чувствал толкова безсилен и объркан.
Патрик се чудеше какво да предприеме. Мариса го помоли да не се намесва и въпреки че имаше приятели в Балтимор, реши засега да не разпитва за Сам. Щеше му се да й помогне, но тя беше категорична.
Обаждането й го върна в Кейп Хоук и той започна да сънува северния град всяка нощ. Сънищата му бяха изпълнени с величествени борове, назъбени скали, бистри заливи, рисове със златисти неподвижни очи и Мариса. Вече трета нощ сънуваше как двамата, хванати за ръце, влизат във водата през една пробита в леда дупка и плуват рамо до рамо. Водата е топла и приятно гали телата им, а те се смеят, целуват се…
Патрик изстена и се събуди. Одеялото му беше на земята, той плуваше в пот, а сърцето му биеше в гърдите като птичка в клетка. Бавно дойде на себе си, седна на ръба на леглото и хвана главата си с ръце. Флора лежеше в кучешкото си легло и го гледаше с големите си кафяви очи.
— Можеш ли да разгадаваш сънища, моето момиче? — попита я той.
Тя мързеливо размаха опашка.
Нощта беше топла и тиха. Патрик взе бутилка минерална вода и се качи на палубата. Тук въздухът беше по-свеж. Седна, както си беше по шорти, и се остави на морския бриз да изсуши потта от тялото му. Сънят беше още пред очите му, толкова реален, че той се изненада да види, че се намира на борда на лодката си в Кънектикът вместо в снежните северни планини с Мариса.
Отпи от бутилката и вдигна глава. Звездите над него бяха по-ярки от всякога, приличаха на малки нажежени въгленчета в черната нощ. Патрик потърси Северната звезда. Зачуди се дали тя би могла да го отведе при Мариса. Това беше всичко, което му трябваше в този момент — да отвърже лодката си и да излезе в открито море. Старото корито беше достатъчно здраво и щеше да издържи на пътуването.