Патрик въздъхна дълбоко и реши да се върне в леглото. Знаеше, че ще мине много време, докато заспи отново. Когато беше малък, баба му му разказваше приказка за един ангел, който летял нощем над света. Разпервал белите си криле над градове и села, за да предпазва хората от всяко зло, да вдъхне надежда на нещастните и да върне изгубените души при близките им. Показваше му Млечния път и казваше, че това е сянката на ангела. Той наивно си пожела добрият ангел да събере отново Сам и Мариса.
— Пат, май взе да ти хлопа дъската! — бяха първите думи, които изрече на следващата сутрин, когато се събуди и продължи с няколко впечатляващи нецензурни израза. Може би ангелите помагаха на бабите, но ченгетата знаеха, че единственият начин една работа да бъде свършена е да си я свършиш сам.
Той извади телефона, набра номера на болница „Джон Хопкинс“ и поиска да го свържат със „Световно здраве“.
— Здравейте — каза той, когато от другата страна се чу женски глас. — Казвам се Патрик Мърфи.
— Слушам ви?
— Обаждам се във връзка с една ваша служителка, която е включена в състава на мисия в Перу. Можете ли да ми дадете някаква информация за местонахождението й?
— Вие член на семейството ли сте?
— Не, съвсем не! — побърза да отговори той и се намръщи. Не беше сигурен как ще реагира жената отсреща на „пенсиониран детектив“. Ами ако си спестеше думата „пенсиониран“? Спомни за Мариса и реши, че рискът си заслужава. — Вижте, аз съм от полицията в Кънектикът.
— Ох! — стресна се жената. — Да не се е случило нещо?
— Бъдете спокойна! Жената, която издирвам, няма никакви проблеми с полицията — побърза да обясни той. — Искам да се свържа с нея, защото…
— Сър — отряза го жената, — нямаме право да даваме каквато и да било информация за местонахождението на нашите групи. Ако искате да изпратите писмо чрез нашия офис, аз ви обещавам, че ще направя всичко необходимо…
— Благодаря ви, но това няма да ми свърши работа — изръмжа Патрик и прекъсна връзката.
Флора очакваше сутрешната си разходка. Той я пусна на брега и се загледа в сложните осморки, които кучето нравеше всяка сутрин и обикаляше цялата горичка в някакъв свой си, кучешки ред.
Можеше да позвъни директно в Перу, да опита да се свърже с някого от „Световно здраве“, но предпочете да се обади на един стар приятел от полицията в Балтимор.
Не помнеше номера, но все още пазеше стария бележник с адреси и телефони. Намери го и набра цифрите. С нетърпение зачака да чуе гласа на Джеймс Хенли, но вместо това се включи телефонният му секретар.
— Здрасти, Джим — заговори той. — Обажда се Пат Мърфи. Помниш ли Пат от доброто старо време? Слушай, опитвам се да открия местонахождението на една жена от вашия град, Саманта Махоун…
Патрик говори дълго за „Световно здраве“, за това, че жената може би е в Перу, и за сестра й, която се притеснява за нея. После затвори и се зачуди колко ли време ще отнеме на Джим да проучи нещата. Надяваше се да стане бързо. Спомни си тревогата в гласа на Мариса и реши, че ако Джим се забави, ще се наложи да хване първия полет до Перу и лично да заведе Сам при сестра й.
Осма глава
Успокоена и заредена с енергия, Лили караше по обратния път към Хабърд Пойнт. Видът на спящата Роуз и ласките на Лиам отприщиха в нея ураган от любов, чувствата й бушуваха като Призрачните планини около рифа. Тя остана край леглото на Роуз до сутринта и бе щастлива да чуе радостните й възгласи, когато се събуди. Широко отворените очи и усмивка й все още бяха пред нея.
Скоро стигна до железопътния прелез в началото на града. Въпреки ранния час тук-там вече се виждаха ранобудни хора, излезли на обичайната си сутрешна разходка. Някои от тях обикаляха квартала, за да се насладят на утринната свежест, други бягаха за здраве. Събираха се на групи от двама-трима, обсъждаха нещо и се смееха, други предпочитаха шума на вълните и шепота на съживените от утринния вятър листа.
Лили зави и даде на първа, за да изкачи склона, и застигна приятелите си, които бутаха нагоре количката на Джо, бебето на Тара. Те се потяха и пъшкаха от усилието и с удоволствие спряха, за да й помахат. Лили им отвърна с широка усмивка и се приготви да спре и да ги качи, но те й отказаха и й пратиха въздушни целувки. Тя им отвърна със същото и продължи. Срещата с Лиам и Роуз беше прогонила снощните демони и настроението й беше отлично.
След десетина минути спря колата пред „Морска градина“. Влезе в градината и се озова срещу непознат мъж.