— Блок Айланд е на десетина километра от тук, нали? — попита Лиам.
— Девет, точка, двайсет и един километра — уточни Джон. — От носа на Пойнт Джудит до носа на Блок Айланд. Запомнил съм го, когато се готвех за разрешително за управление. Ако моторът ти угасне, лодката продължава да се плъзга по инерция още пет, точка, дванайсет километра. Три минути ход на лодката по инерция се равняват на един следобед плуване. Но точно сега не бих искал да плувам в тази боза. — Замълча за миг и вдигна ръка, за да привлече вниманието им. — Чувате ли това?
Роуз се ослуша. Едва сега установиха колко силен е станал шумът от вълните. Само че това не бяха вълни. Звукът беше рязък и отсечен, като че ли стотици ръце пляскаха по корпуса на лодката. С всяка минута тропотът по дъното и ревът на вълните ставаха все по-силни и страшни. Плътно притисната към Лиам, Роуз се вкопчи с две ръце във фалшборда.
— Вижте, вижте! — завика тя.
Тримата погледнаха надолу. Водите на океана бяха станали сребърни — сребърни глави, сребърни опашки, сребърни перки — плътна маса от хиляди и стотици хиляди рибки, и прииждаха още. И всичко това мърдаше, огъваше се и се къдреше, водата клокочеше и блестеше като течно сребро.
— Такова нещо не може да се види преди септември, дори и тогава е малко вероятно. Мисля, че сме свидетели на изключително явление — каза Джон възхитен.
Среброто се разстла и покри цялата видима повърхност на океана. В същото време небето притъмня от криле на чайки и други морски птици — клиноопашати, чернокрили, розови. Те се виеха над тях и образуваха страховит грачещ и кряскащ облак, който напомняше филм на Хичкок.
— Това дали е… — Лиам посочи нагоре.
Джон проследи погледа му и кимна:
— Точно така, северен бял рибояд. Прекарва почти целия си живот в Северния ледовит океан.
— И е стигнал чак до Блок Айланд?!
Джон стисна устни и не отговори, но приятелят му знаеше, че двамата мислят за едно и също нещо. Ако невероятното изобилие на храна е накарало тази птица да прелети такова огромно разстояние, какви ли чудовища се криеха под водата? Сети за Нани и тревогата му нарасна. Какво ставаше с нея, защо вече трети ден не можеше да я засече с компютъра.
Близо до тях преминаха моторници и ски влекачи, които теглеха сърфисти от отборите на „Бостънски китоловец“ и „Акваспорт“. Зад тях се зададе колона от риболовни кораби. Един тъмнозелен траулер привлече вниманието на Лиам — стори му се познат. Погледна през бинокъла и кръвта му изстина. На корпуса със златна боя беше изрисуван гербът на Кейп Хоук. Без съмнение това беше „Мар IV“ и човекът, който стоеше на мостика, беше капитан Джерард Лафарж.
— Приятел ли ти е? — попита Джон и посочи с глава траулера.
— Не бих го нарекъл такъв — сви устни Лиам. — Излизах няколко пъти с него. Той лови делфини и ги продава за риба тон.
— Мамка му! Ей сега ще го засилим обратно! — ядоса се Джон и посегна към радиопредавателя. — Канадците нямат право да ловят риба в Роуд Айланд.
— Той не ловува — замислено каза Лиам, без да откъсва поглед от кораба. Капитанът продължаваше да стои там и да гледа във водата, сякаш търсеше някого или нещо. По палубата не се виждаше никакво движение, мрежите бяха навити, а стрелите — прибрани.
— Тогава какво прави тук? — учуди се Джон.
— И аз бих искал да разбера — изрече приятелят му и продължи да се взира в „Мар IV“, докато корабът не се изтегли след другите лодки и бавно изчезна от погледа им.
И тогава видяха Призрачните планини. Беше неповторима гледка — огромни древни гиганти се събуждаха от вековния си сън и надигаха снага от дълбините на морето за нов живот. Пред очите им сякаш от нищото се роди огромна двайсетметрова вълна от кристалночиста, лазурна вода, набъбна и се стовари с гръм и трясък върху подводния коралов риф. Океанът експлодира — вълшебна феерия от пяна и водни пръски, която ги накара да затаят дъх. Лиам забеляза, че температурата на водата се покачи — изглежда, мощните вълни идваха направо от Гълфстрийм.
— Какво е това? — попита задъхано Роуз.
— Най-големите вълни, които някога сме виждали — отговори той и я притисна до себе си.
— По средата на морето? Мислех, че вълните се образуват само по брега.
— Отдолу има огромен риф и те се разбиват в него — обясни й Джон. — Това се случва веднъж или два пъти на столетие при точно определени параметри на силата и посоката на вятъра, теченията и потоците.