— Хей, виж, кой бил тук! — ухили се Патрик. — Как се справяш с живота, Едуард?
— Чудесно! — отвърна рязко той, стрелна с очи бившия полицай и бързо отклони поглед.
— Сигурно си станал много добър в голфа, при всичкото свободно време, което имаш? Плаваш ли? Чух, че си се сдобил с голяма яхта.
— О, да! Много по-голяма от твоята. — Едуард се изкиска, сякаш беше казал най-смешния виц на света.
— Радвам се за теб! — отвърна Патрик и го огледа от глава до пети. — И какво правиш тук?
— Казах на Лили, че дойдох да разбера как е Мийви.
— Само че няма да можеш. Има полицейско нареждане да не те пускат при нея.
— А ти какво общо имаш с това? Вече си извън системата — озъби се Едуард, но ненадейно се усмихна. Очевидно фактът, че Патрик е пенсиониран, го забавляваше, защото усмивката му ги заслепи с едновремешния си чар.
— Десет години да харчиш парите на данъкоплатците, за да вкараш в затвора невинен човек за убийство, не повлия много добре на кариерата ти.
— Казвам ти — стой настрана от Мийви и семейството й! — изръмжа Патрик и го прониза с поглед.
— Брей! Да не би да ме спреш?
— Можеш да бъдеш сигурен. Между другото, има твои отпечатъци по нагревателя за топлата вода в дома на Мийви. Ще се наложи да дадеш някакво обяснение.
— Поправих й термостата, това престъпление ли е? — свирепо го изгледа Едуард. — Бях щастлив да помогна на старата жена, след като внучката й я заряза сама.
— Баба никога не би приела помощ от теб, каквото и да става — извика Лили. — Лъжеш, Едуард!
Лицето му пламна. Винаги, когато се ядосаше, се зачервяваше. Зелените очи потъмняха до черно, а устните се свиха в тънка права линия. Омразата, която до този момент успяваше да прикрие, изплува на повърхността и зъбите на Лили затракаха от страх.
— Аз ли лъжа? Защо не попиташ Мийви? — кресна той и заплашително пристъпи към нея.
Тя се сепна. Откъде знаеше той, че Мийви е в кома? Защо следеше състоянието й?
— Ела, Лили! — Патрик я хвана за ръката. — Да отидем при баба ти.
Лили кимна и стана, но Едуард я прикова с поглед и тя не намери сили да отвърне очи.
— Внимавай, Едуард, не се мотай наоколо — предупреди го още веднъж Патрик. — Полицията ще разследва случая с Мийви.
— Бъди спокоен — каза той, все още загледан в Лили. — Имам друга работа. Ще посетя друг човек, много по-важен за мен, а и за някои други.
Лили настръхна като котка, готова да скочи върху него, но той се обърна и бързо се отдалечи. Тя изстена, едновременно бясна и изплашена. Патрик я погледна учудено:
— Какво стана сега?
— Днес сутринта е ходил в Нарангасит при Роуз — каза Лили. — Миналата нощ ме е проследил до Роуд Айланд. Струва ми се, че го забелязах, но бях толкова нетърпелива да видя Роуз и Лиам, че не обърнах достатъчно внимание на колата зад мен. — Нервно прокара пръсти през косата си. — Толкова години да я крия и накрая сама да я набутам в ръцете му.
— От къде си сигурна, че я е видял?
— Лиам ми каза, че тази сутрин един човек е влязъл в двора и е заговорил Роуз. А преди малко Едуард се похвали, че се е запознал с едно момиченце със зелени очи.
— Иска да те изкара от нерви. — Патрик стисна зъби.
— Не знам какъв ще е следващият му ход.
Той сви рамене:
— Всичко може да се очаква от него. Щом е успял да изплаши до смърт две умни жени като теб и Мариса и да ги принуди да избягат на другия край на света… Едуард наистина е опасен и непредвидим.
— Това, дето го каза за отпечатъците, истина ли е? — попита тя.
Патрик поклати глава:
— Има нещо такова, но още не е сигурно. Реакцията му беше доста интересна, нали? Е, важното е, че засега полицията няма да го допусне до Мийви. Поне за нея можем да бъдем спокойни. — После я погледна замислено. — Знаеш ли какво забелязах? Наричаше те Лили без никакво затруднение.
Тя кимна разсеяно, все още силно развълнувана от срещата.
— Досега те е познавал като Мара, но без никакъв проблем премина към новото ти име. Аз не съм бил женен за теб, но все още ми е трудно да свикна и се запъвам, когато трябва да те нарека Лили.
— Въобще не се затрудни — отвърна тя. — Разбираш ли, Патрик, за него това просто няма значение. Нищо не го засяга пряко, нищо не докосва сърцето му — нито имената, нито аз самата, нито пък Мариса. Дори и Роуз няма значение, тя е само инструмент.
— И аз мисля така. Кучият му син, преминава като тайфун през живота на хората и разрушава всичко по пътя си. Взима, каквото му е нужно, и продължава напред. Полицаите знаят всичко за статистиката, за това, че образованите жени с по-големи материални възможности са подложени много по-често на емоционален тормоз в дома си, но вие с Мариса ме накарахте да разбера колко страшно може да се окаже това.