Телефонът иззвъня и той отговори:
— Слушам?
— Патрик Мърфи, жив ли си още, дяволе?
— Джим Хенли! — извика.
— Позна ме от първия път! Как си?
— Супер! Вече съм пенсионер.
— Значи ловиш риба вместо бандити, а?
— Да, и това е причината градът отново да се превърне в бардак. Ти как си?
— Работя по един случай за измама — сподели Джим и с две-три думи му разказа. Двамата се познаваха от осем години, когато Джим гонеше из Кънектикът един заподозрян в грабеж. Тогава Патрик беше главен детектив, помогна му да го залови и без много шум да го върне в Ню Лондон. Двамата се разбираха добре.
— Извинявай, че ти се обаждам едва сега, но исках да проверя добре нещата. Нека видим правилно ли съм разбрал съобщението ти. Там пише, че Саманта Махоун се намира все още в Перу, така ли е?
— Точно така! Пътува с медицински екип на Световната…
— Да, да, обадих им се, но те ме отрязаха — прекъсна го Джим. — Тогава реших да потърся името й в телефонния указател и да отида на адреса. Саманта живее в двуфамилна къща, недалеч от болницата, в която работи.
— Какво искаш да кажеш? Да не би да си е била вкъщи?
— Абсолютно! Идвам от там. Върнала се е от Перу преди около седмица.
Патрик зяпна. Веднага пресметна, че Сам се е върнала в Америка преди разговора му с Мариса. Прибрала се е и въобще не се е обадила на сестра си. Той си представи как Мариса и Джесика проверяват всеки ден пощата си, как кроят планове за славното време, когато Сам ще се прибере от Перу и ще дойде в Кейп Хоук, как Мариса се готви за фестивала. А тя си била вече у дома.
— Какво ти каза?
— Не много — каза Джим. — Отне ми доста време да й обясня защо полицията се интересува от нея.
— Какво й обясни?
— Че сестра й се тревожи за нея. Помолих я да се свърже с роднините си и да ги успокои.
— Тя как реагира?
— Ами… изрече нещо странно — отвърна Джим след кратка пауза.
— Какво?
— Каза, че сестра й била изчезнала. И после затръшна вратата пред носа ми.
— О, това е доста нелюбезно.
— И аз така мисля. Семейните кавги са сложна работа и предпочитам да не се набутвам между шамарите. Да ти дам ли адреса и телефона, или да зарежем тая работа?
— Дай ми ги — каза Патрик и записа данните. — И докато си още отсреща, предлагам да запазиш утрешната вечер за мен. Ще намерим някое капанче около пристанището, ще си поръчаме раци и ще ми разкажеш за оня случай с измамите.
— Искаш раци?
— Искам да помогна на една приятелка, която страда за сестра си — каза Патрик, — и между другото въобще не е изчезнала, ами си е жива и здрава. До утре, Джим!
Лили седеше до леглото на баба си. Климатикът бръмчеше тихо и напевно, мониторът бипкаше и предметите в стаята изглеждаха призрачни на слабата вечерна светлина. Преди малко сестрата й напомни, че часовете за свиждане отдавна са минали, но погледът на Лили я смути и тя и излезе тихо от стаята.
Лили държеше ръцете на баба си и се опитваше да й внуши да се събуди. Отчаяно се надяваше на чудо. Имаше нужда от мъдрите й съвети, за да разбере какво да напрани. Едуард ги нарани жестоко, нея и баба й, а сега протягаше лапи и към Роуз.
— Бабо — прошепна. — Моля те, събуди се! Имам нужда от теб, бабо!
Мийви неочаквано се размърда, устните й трепнаха. За миг тя повярва, че баба й я чува и се опитва да излезе от дълбокия сън.
— Какво ти причини Едуард, бабо?
От коридора долетя шум от нечии тихи стъпки. Една сянка се мерна зад матираното стъкло на вратата и Лили настръхна. Въпреки уверенията на Патрик, че полицията няма да позволи на Едуард да припари до болницата, беше нащрек. Срещата с него върна старите страхове.
Тя знаеше на какво е способен той. Щеше да пусне в ход прословутата си усмивка и скоро сестрите, възмутени от полицията, която без причина се нахвърля върху такъв мил и възпитан човек, щяха да го пуснат не само в отделението, ами и в домовете си, стига да поиска. Тя самата беше жертва на неговия чар. Той умееше да я кара да се чувства желана и сигурна. По цели нощи я държеше в прегръдките си, галеше косата й и слушаше нейната изповед. Лили отвори сърцето си и сподели всичко за детството си, за семейството и за загубата на родителите си.