Спомни си малкия апартамент, който наеха, когато се прибраха заедно от Вашингтон в Хоторн след Коледа. Първите дни почти не ставаха от леглото. Тя му разказа за картините и гоблените, в които се опитваше да разкаже своя живот. Бродираше това, което познаваше най-добре — деца, играещи на плажа в Хабърд Пойнт, лодки, закотвени на пристанището. Можеха да се видят и стативите на местните импресионисти, които се събираха на брега на река Лейтенант.
— Просто обичам да разказвам приказки. Обичам си работата — говореше тя. — Особено това, че ми дава възможност да общувам с хора, които ценят красотата.
— Надявам се, че ти плащат добре за това — подхвърли той.
Без да се усети, тя призна, че изкарва доста пари. Хората харесваха моделите й и те се продаваха добре в магазините за сувенири по източното крайбрежие, от Бар Харбър до Палм Бийч.
Едуард беше борсов посредник в Кънектикът. След дипломирането си в Харвард беше работил на различни места. После основал собствена фирма, която в момента била една от най-добрите на борсата. Имал богати клиенти, с които се сприятелил, а за някои дори бил повече от брат.
— През свободното време съм треньор на малчуганите по ръгби и баскетбол в един спортен клуб. Опитвам се… — замълча, целуна челото й и замислено продължи, — как да го кажа… искам да им дам някои предимства, които аз не съм имал на тяхната възраст.
— Но ти си учил в Харвард.
Той се засмя и на нея й се стори, че долавя горчивина в гласа му.
— Понеже бях в отбора по ръгби и бейзбол и те поеха издръжката ми. Иначе щях да гледам Харвард само на картинка. Моите родители са бедни. Повярвай ми, единственият колеж, който е виждала майка ми, е този, в който работеше като чистачка. Баща ми завърши друг колеж, този в затвора „Самърс“.
— Съжалявам, мили. — Лили беше шокирана.
— Недей! Това ме накара да разбера отрано какъв не искам да бъда — каза той и я целуна отново. — Но свещеникът ни беше изключителен човек. Стана ми духовен баща, беше насреща винаги, когато татко беше „на топло“. От него научих, че единственият начин да намериш своето място в живота, е като помагаш на другите. Благодарение на него съм това, което съм.
— Добре си се справил.
— Животът ми беше труден — отвърна Едуард и се обърна така, че очите му се оказаха на сантиметри от нейните. Тя го погледна и й се стори, че от там струи любов. — Когато бях малък, баща ми ме биеше, Мара. Не искам да ти разказвам какво съм преживял. Предпочитам да ти го спестя.
— Едуард!
— Никога няма да нараня нечия душа — изрече той с пресипнал глас и погали страните й с такава нежност, сякаш тя беше най-ценното нещо, което някога е докосвал. — На това ме научи моето детство — да обичам с цялото си сърце, да бъда мил.
— Ти наистина си мил!
Едуард поклати глава:
— Ти заслужаваш още повече! Научи ме на нежност, Мара, моля те!
— Ти вече си научил всичко. — Тя го целуна, трогната от неговата честност и благородство. Разкри душата си докрай пред него.
— И двамата сме преживели много — прошепна той с устни, долепени до извивката на врата й. Тя усети дъха му върху кожата си и за пръв път си помисли, че животът й може да се промени. — Никога не съм срещал друга жена, която да ме разбира като теб. Ние сме предопределени един за друг, Мара!
И Мара остави защитите й да паднат една по една. Може би това беше любовта! Може би светът не беше гол кова тъжно място и бог беше запазил малко щастие и за нея.
— Обичам те! — беше казал той.
— Обичам те! — отговори тя, неспособна да сдържа чувствата си. За пръв път казваше тези думи на мъж.
— Искам да бъда с теб завинаги! — пламенно прошепна той.
По гърба й преминаха тръпки — нещо средно между възбуда и страх. Не беше ли прекалено бързо?
На стената, точно над леглото, имаше снимка. Беше стара, оцветена в червеникавокафяво. На нея имаше китоловен кораб сред ледени блокове. Зад кораба се подаваха високи скали, покрити със сняг. На корпуса му беше изписано името: „Пинакъл“. Мара се загледа в суровия зимен пейзаж. Замисли се дали любовта може да спаси сърцата на двама души от студа и да превърне живота им във вечно лято.
Едуард проследи погледа й.
— Това е корабът на дядо ми — обясни.