Границата беше очертана.
Той й показа, че има юмруци и ще ги използва, ако го провокират. Тя му даде да разбере, че няма да търпи физически тормоз.
Това беше важна информация за всеки един от тях. За съжаление тогава Мара не успя да я оцени, иначе би си спестила доста неприятности. Наистина, разбра, че един ден би могъл да побеснее и да я удари. Тогава трябваше си събере багажа и да бяга надалече, преди да е станало по-лошо. Но за момента възприе нещата като поправими.
Виж, Едуард схвана всичко и бързо реши да поправи грешката си. Трябваше да потърси по-изтънчени начини да я пречупи.
Лили не откъсваше поглед от затворените очи на баба си. Мъката я заля и тя усети соления вкус на сълзите в гърлото си. Беше се омъжила за господин Мистерия. Доктор Джекил беше само една от ролите му, но той можеше да бъде също така и мил, и весел, и коварен. Именно заради тази неуловимост на характера му й трябваха години, докато осъзнае, че Едуард кърши клоните й един по един, оголва я и бавно и незабележимо й отнема самоличността. Играеше си с нея като с кученце. Подхвърляше й малки трохи на надежда, които я караха да остане още един ден при него, после още една седмица, месец. В същото време все повече стягаше въжето около шията й. Божичко, как е могла да бъде толкова глупава!
Замисли се за Роуз. Лиам беше до нея, щеше да направи всичко, за да я опази, но щеше ли да е достатъчно? Думите на Патрик още отекваха в главата й: „Въпросът не е ако, Лили, а кога.“ Тя, тя беше виновна за всичко! Остави се в ръцете на този злодей, въпреки че истината беше пред очите й. Сега излагаше на смъртна опасност всички свои близки. И най-лошото — нямаше никаква представа как да ги предпази, особено Роуз. Нейната Роуз!
Единайсета глава
Патрик караше към Балтимор. Стъклата на прозорците на колата бяха смъкнати и вятърът разхлаждаше въздуха в купето. Щеше да бъде още по-приятно, ако Флора беше с него, но трябваше да я остави при приятеля си Анжело, който се грижеше за нея, когато се налагаше да пътува по работа. Нямаше представа колко време ще му отнеме разследването в Балтимор, а не искаше да я държи заключена в колата. Но тя му липсваше.
Телефонът иззвъня и той с радост позна гласа на Лиам.
— Едуард да се е мяркал? — попита Патрик, след като размениха поздрави.
— Не се е появявал втори път — отвърна Лиам. — Но не смея и за миг да изпусна Роуз от поглед.
— Какво да се прави!
— Според теб не е ли по-добре да се приберем при Лили в Хабърд Пойнт — попита той. — Тя мисли, че тук е по-безопасно за Роуз.
— Може и да е права — замисли се Патрик. — Едуард не може да бъде на две места едновременно, а в момента е зает с друго. Онзи ден беше в болницата при Мийви, сигурно се страхува, че може да дойде в съзнание и да разкаже какво се е случило. Между другото, състоянието й се подобрява и лекарите се надяват, че скоро ще се събуди.
— Откриха ли някакви доказателства за вината на Едуард?
— Един пръстов отпечатък върху нагревателя за топлата вода. Важното е какво ще ни разкаже Мийви, като излезе от комата.
— Сигурен ли си, че ще се оправи?
Патрик замълча за миг. Представи си яркосините, спокойни очи, които пазиха девет години тайната на нейната внучка. Трябва да си много силен, за да не се издадеш толкова време.
— Не я отписвай, човече! Тя е костелив орех — каза той.
— Надявам се да си прав. Заради Лили.
— Дано! За нея ще бъде много трудно, ако нещо се случи с баба й, знаеш колко близки са двете. И то сега, когато й предстои сериозна схватка с Едуард и се мъчи да разгадае плановете му за Роуз. Май наистина ще е по-добре да останеш в Роуд Айланд. Бъди нащрек, Лиам! Не му позволявай да се доближава до нея.
— Не се безпокой! — твърдо изрече той. — Не го съветвам да опитва. Впрочем, тук се чувстваме отлично. Прекарваме много време в морето с лодката на един приятел. Но възникна един проблем и си помислих, че можеш да ми помогнеш.
— Казвай!
— Познавам един човек от Кейп Хоук. Казва се Джерард Лафарж — рибар с лоша репутация. Лови делфини и китове. Тук става нещо интересно. Огромни вълни гонят малките риби към брега…
— Не е само в Роуд Айланд. — Пат се сети за необичайната активност в неговия иначе спокоен залив.