— На колко е Дженифер? — попита Норман, доволен че съумя да изрови името й в паметта си. А как се казваше мъжът й? Беше физик, това Норман помнеше добре. Русокос, с брада. Носеше папионки.
— На девет. Играе бейзбол в Детската лига на Ийвстън. Не я бива много в учението, но е страхотен питчър — в гласа й се долови гордост. — Как е семейството ти? Елен?
— Добре е. И децата също. Тим е втори курс в Чикагския. Ейми отиде в Андоувър. А как е…
— Джордж? Разведохме се преди три години — прекъсна го Бет. — Джордж спечели едногодишна стипендия в Центъра за Атомни Изследвания в Женева и малко след като замина да търси екзотични частици, научих че е намерил онова, което е търсил. Тя е французойка. Казва че била страхотна готвачка — Бет сви рамене. — Както и да е, работата ми върви чудесно. Последните няколко години се занимавах с цефалоподи — калмари и октоподи.
— И как е?
— Много интересно. Човек изпитва странно усещане, когато започне да осъзнава колко интелигентни са тези същества, особено октоподите. Знаеш, предполагам, че октоподите са по-умни от кучетата и биха били чудесни питомци. Те са не само интелигентни, но и лесно привързващи се. Само че хората не го знаят.
— А можеш ли да ги ядеш? — запита я Норман.
— О, Норман — усмихна се тя. — Все още ли свързваш всичко с храната?
— Когато е възможно — отвърна Норман и потупа корема си.
— Е, тук храната няма да ти се понрави. Ужасна е. Но отговорът е — не — тя щракна с пръсти. — Не бих могла да ям октоподи след всичко, което научих за тях. Което ми напомня да те питам — какво знаеш за Хал Барнс?
— Нищо, защо?
— Питах насам-натам. Оказа се, че Барнс не е във флотата. Вече не е.
— Искаш да кажеш, че е пенсиониран?
— Още през 81-ва. Завършил е подготовка за космоинжинер в Калифорнийския технологичен, а след като се пенсионирал, работил при Грюман. После бил член на Военно-Морския Научен Съвет на Националната Академия, след това помощник-секретар в Министерството на Отбраната и член на Надзорния Съвет по Отбранителни Системи и същевременно участвал в Научния Съвет по Отбрана, от чийто услуги се ползват Обединения щаб и Секретариата по отбрана.
— И какво ги е съветвал?
— Разработване на оръжия — рече Бет. — Той е човекът в Пентагона, който препоръчва на правителството кои оръжия да бъдат разработени. Та интересно — как е стигнал до поста ръководител на тази експедиция?
— Убий ме ако знам — промърмори Норман, докато изуваше обувките си. Изведнъж се бе почувствал страшно уморен. Бет подпря рамо на вратата.
— Изглеждаш в страхотна форма — отбеляза Норман. Дори ръцете й излъчват сила, помисли си той.
— И тъкмо навреме, както се оказа — рече Бет. — Вече надушвам какво ни чака. Ами ти? Мислиш ли, че ще се справиш?
— Аз ли? Защо да не се справя? — той сведе поглед към оформилото се коремче. Елен непрестанно му натякваше да направи нещо за него. Понякога Норман се вдъхновяваше и посещаваше два-три дни гимнастическия салон, но нито веднъж не бе в състояние да издържи, докато го стопи съвсем. Истина си беше, че това вече нямаше особено значение за него. Все пак е на петдесет и три, университетски професор. Какво пък толкова!
Изведнъж му хрумна нещо.
— Какво искаш да кажеш с това, че надушваш какво ни чака? Какво ни чака?
— Ами… засега само се говори. Но идването ти потвърждава слуховете.
— Какви слухове?
— Ще ни изпратят долу — рече Бет.
— Къде долу?
— На дъното. При космическия кораб.
— Но той е на хиляда фута дълбочина. Изследват го с подводници-роботи.
— В наши дни хиляда фута не са чак такава дълбочина — възрази Бет. — Техниката е в състояние да се справи с нея. Долу има и водолази. Казват дори, че са сглобили станция за да може нашата група да се спусне и да работи на дъното в продължение на седмица — докато отворят кораба.
Норман почувства, че го побиват тръпки. По време на работата си в екипа за неотложна помощ се беше сблъсквал с какви ли не ужаси. Веднъж, при една самолетна катастрофа в покрайнините на Чикаго, някаква пихтиеста маса бе привлякла вниманието му. Помислил бе, че е смачкана жаба, но се оказа откъсната детска ръчичка. Друг път видя изгорено човешко тяло, все още привързано с колан за седалката, само че тази седалка бе прелетяла петдесетина метра за да се озове в задния двор на близката къща, до надуваем детски басейн. А в Далас присъства на събирането на различни човешки органи от един покрив…