— О, Норман — рече тя. — Искаше да ни изоставиш…
— Съжалявам. Сгреших.
Той закрачи към нея, с протегнати ръце. Бет размаха отчаяно харпуна.
— Не, ти беше прав. искам да си тръгнеш веднага.
На монитора над главата й, цифрите се сменяха неумолимо: 08:27… 08:26…
Мога да го променя, помисли си Норман. Искам броячът да спре.
Но цифрите продължаваха да се сменят.
— Не можеш да ме надвиеш, Норман — обади се от ъгъла Бет. Очите й пламтяха с яростна енергия.
— Виждам сам.
— Остава съвсем малко време, Норман. Тръгвай.
Тя вдигна харпуна и го насочи към него. За миг Норман се зачуди над абсурдността на ситуацията. Беше се върнал, за да спаси някой, който не искаше да бъде спасен. Какво да стори сега? Бет беше притисната в ъгъла, недостижима, отказваща протегнатата за помощ ръка. А и времето едва щеше да стигне за да се измъкнат двамата с Хари…
Хари, спомни си той. Къде е Хари сега?
Искам Хари да ми помогне.
Не вярваше, че времето щеше да стигне, оставаха по-малко от осем минути…
— Върнах се за теб, Бет.
— Махай се — рече тя. — Отивай си, Норман.
— Но, Бет…
— Не, Норман! Говоря сериозно! Защо не си тръгваш? — в погледа й блесна подозрение, тя се огледа и в този миг зад нея се изправи Хари, замахнал с масивната щанга. Чу се приглушен удар и Бет се свлече на пода.
— Убих ли я? — попита Хари.
Отвърна му дълбок, мъжки глас:
— МОЛЯ ЗА ВНИМАНИЕ. ОСТАВАТ ОСЕМ МИНУТИ.
Норман впери поглед във въртящия се обратно брояч. Спри. Спри незабавно.
Но когато погледна, броячът продължаваше да се върти. Не спираше и тревожният алармен сигнал. Може би той му пречеше да се съсредоточи? Направи повторен опит.
Спри. Нека броенето да бъда преустановено. Да спре броенето.
— Зарежи тая работа — посъветва го Хари. — Няма да стане.
— Трябва да стане — настояваше Норман.
— Не — отвърна Хари. — Защото тя не е напълно в безсъзнание.
Бет изпъшка, просната в краката им. Размърда се.
— Все още е в състояние да го контролира — разбра Норман. — Много е силна.
— Не можем ли да я упоим?
Норман поклати глава. Нямаха достатъчно време, за да приготвят разтвора. А и можеше да не успеят, само ще изгубят ценни минути…
— Да я халосам ли отново? — попита Хари. — По-силно? Да й видя сметката?
— Не — каза Норман.
— Но убийството е единствения начин…
— Не — повтори Норман, като си мислеше: Нима убихме теб, когато имахме тази възможност?
— Щом отказваш да я убием, трябва да се примириш, че не ще можем да направим нищо с брояча — рече Хари. — Така че, най-добре да се махаме от тук.
Затичаха се към шлюза.
— Колко време ни остава? — попита Хари. Намираха се в шлюзовия отсек на цилиндър А и се опитваха да надянат костюма на Бет. Тя пъшкаше болезнено, от челото й се стичаше кръв. Бореше се с тях, с което затрудняваше допълнително задачата им.
— Божичко, Бет… Норман, колко време ни остава?
— Седем минути и половина. Може и по-малко.
Пъхнаха краката й, после ръцете и трескаво задърпаха ципа. Включиха подаването на кислород. След това Норман помогна на Хари да си облече костюма.
— МОЛЯ ЗА ВНИМАНИЕ. ОСТАВАТ СЕДЕМ МИНУТИ.
— А колко ще ни отнеме за да стигнем до повърхността? — попита Хари.
— Две минути и половина. След като влезем в подводницата.
— Страхотно — изпъшка Хари.
— Да вървим — Норман спусна шлема на Хари.
Хари се спусна във водата, обърна се и пое отпуснатото тяло на Бет. С бутилките и костюма беше ужасно тежка.
— Хайде, Норман!
Норман скочи във водата.
Когато стигнаха подводницата, Норман пръв се хвана за люка, но от тежестта му незакотвената подводница се залюля. Опрял крака в дъното, Хари понечи да избута Бет нагоре, но тялото й се преви, Норман направи отчаян опит да я подхване, подхлъзна се и се смъкна в тинята.
— МОЛЯ ЗА ВНИМАНИЕ. ОСТАВАТ ШЕСТ МИНУТИ.
— Норман, побързай. Шест минути!
— Чух, по дяволите!
Норман се изправи и се изкатери обратно върху подводницата, но костюмът му беше покрит с тиня, а ръкавиците се хлъзгаха. Хари броеше задъхано:
— …пет и двайсет и девет… пет и двайсет и осем… пет и двайсет и седем…
Норман сграбчи Бет за ръката, но тя отново му се изплъзна.