— Както виждате, дъното е равно, ако се изключи стърчащата на двеста и осемдесет фута височина триъгълна перка. Ето тук — той посочи къде точно. — Изображението, наподобяващо крило надвишава по размери всички познати самолети построени в Съединените щати и Съветския съюз. Това беше първият необичаен факт. Следващият.
Подводен робот, спускан с кран край корпуса на кораб. Роботът изглеждаше като серия от хоризонтални тръби с камери и прожектори в центъра.
— На 24 юни пристига „Нептун IV“, кораб-носач на АДУ — Апарати с Дистанционно Управление, принадлежащ на ВМФ. „Скорпион“, роботът който виждате на диапозитива, бе спуснат за да заснеме крилото. Ето и изображението, което получихме от него.
Сред групата се понесе шепот. В средата на слабо осветената цветна снимка се виждаше сива перка, стърчаща над плоското коралово дъно. Перката беше със заострени ръбове, аеродинамична форма, гладко обработена и несъмнено — с изкуствен характер.
— Виждате, — продължаваше Барнс, — че дъното в този район е покрито с натрошени мъртви корали. Крилото изчезва под коралите, което предполага че останалата част от летателния апарат се намира отдолу. Беше извършено обследване на дъното със скенер с изключително висока разрешаваща способност, за да се определи формата на подлежащия обект. Следващият.
Още едно изображение, този път състоящо се не от линии, а от микроскопични точки.
— Както виждате, перката изглежда е прикрепена за цилиндричен обект, заровен под кораловия пласт. Обектът е с диаметър сто и деветдесет фута и се разполага в западна посока на разстояние 2754 фута където завършва със заострен ръб.
Отново шепот в залата.
— Няма съмнение — рече Барнс. — Цилиндричният обект е дълъг почти половин миля. Очертанията му напомнят тези на ракета или космически кораб, но въпреки това в началото предпочитахме да го наричаме „аномалията“.
Норман погледна към Тед, който се хилеше доволно на екрана. Зад него цареше мрак. Виждаше се само навъсеното лице на Хари Адамс, чийто рамки блестяха.
Диаскопът внезапно изгасна. Стаята потъна в мрак. Разнесоха се развълнувани възклицания. Норман чу Барнс да казва:
— Дявол да го вземе, пак ли!
Някой зачука по вратата, после отдолу се промъкна лъч светлина.
Бет доближи ухо до Норман и рече:
— Непрестанно проблеми с енергозахранването. Успокоително, а?
След няколко секунди светлините блеснаха и Барнс продължи.
— На 25 юни един от дистанционните апарати отряза парче от опашката и го изнесе на повърхността. Анализът показа, че се касае за титаниева сплав с епоксипресин. На Земята технологията за добиване на подобна сплав в настоящия момент е непозната.
Експертите потвърдиха, че произходът на перката е извънземен — макар че след десет или двадесет години ние също ще сме състояние да синтезираме подобна сплав.
Хари Адамс изръмжа, наведе се напред и си отбеляза нещо в бележника.
Междувременно, обясни Барнс, с помощта на други роботи на дъното били разположени сеизмични заряди. Сеизмичните анализи показали, че заровената аномалия е от метал, но е куха и има комплексна вътрешна структура.
— След две седмици интензивни изследвания, — каза Барнс, — стигнахме до извода, че аномалията представлява някакъв вид космически кораб.
Окончателното потвърждение дошло на 27 юни от геолозите. Взетите от дъното проби доказвали, че настоящото океанско дъно е било много по-плитко, вероятно не повече от осемдесет или деветдесет фута. Това обяснявало и наличието на дебел коралов пласт, покриващ кораба, със средна дебелина тридесет фута. Ето защо, геолозите предположили, че корабът се намира на нашата планета от преди триста години до петстотин години. Може би хиляда.
— С огромна неохота, — говореше Барнс, — специалистите от ВМФ трябваше да признаят, че находката най-вероятно е космически кораб, принадлежащ на чужда цивилизация. Последва спешно свикване на Съвета за Национална Сигурност, на което президентът настоя корабът да бъде отворен. Още на 29 юни членовете на НФЖ-групата бяха призовани.
На 1 юли спуснали подводната станция ДС3-7 и я разположили в непосредствена близост до космическия кораб. В ДС-7 били настанени девет водолази от флотата и започнали работа в изкуствено обогатена на газове среда. Натоварили ги с изкопните работи.
— Мисля, че с това въвеждането ви приключва — каза Барнс. — Някакви въпроси?