— Така да е — кимна Хари. — Хайде тогава да вземем общото решение, защото и тримата притежаваме силата и ако си представим различни версии, ще настъпи объркване.
— Добре — съгласи се Норман. — Да решим заедно какво се е случило. Защо сме дошли тук?
— Мисля, че заради някаква самолетна катастрофа.
— Да, така беше.
— И така, да предположим, че наистина е имало самолетна катастрофа.
— Чудесно. И какво е станало?
— Военните са изпратили долу група, която да разследва причините за катастрофата, а след това е възникнал проблем…
— Чакай малко, какъв проблем?
— Калмарът?
— Не. По-добре да е авария.
— Нещо във връзка с бурята?
— Повреда в живото-обезпечаващата система по време на бурята?
— Да, добре. Повреда в живото-обезпечаващата система по време на бурята.
— И в резултат са загинали няколко души?
— Чакай, да не бързаме толкова. Каква е била повредата?
— Имало е пробойна в станцията — предложи Бет, — и нахлулата морска вода е разбила газовите контейнери в цилиндър Б, от които се е отделил отровен газ.
— Възможно ли е това да се случи? — попита Норман.
— Да, напълно.
— И в резултат от аварията са загинали няколко души.
— Ясно.
— Но ние сме оцелели.
— Така е.
— Защо? — попита Норман.
— Намирали сме се в другата подводна станция?
Норман поклати глава.
— Другата станция също е разрушена.
— Може би тя е била разрушена по-късно, от експлозивите?
— Твърде сложно е — възрази Норман. — Да се придържаме към по-прости обяснения. Станала е авария, настъпила е внезапно и неочаквано. Вследствие на отделения отровен газ, по-голямата част от екипажа е загинал, но ние сме оцелели защото…
— Сме били в подводницата?
— Да — кимна Норман. — По време на аварията сме се намирали на борда на подводницата и затова сме се спасили.
— А защо сме били в подводницата?
— Прехвърляли сме записите, според инструкцията.
— А записите? — спомни си хари. — Те какво ще показват?
— Записите ще потвърдят нашата история — увери го Норман. — Всичко ще бъде приведено в съответствие с тази версия, включително спомените на хората от ВМФ, което ни изпратиха долу, а и ние също няма да помним нищо друго, освен тази история.
— И вече няма да притежаваме силата? — попита Бет.
— Не — отвърна Норман. — Никога вече.
— Добре — съгласи се Хари.
Бет имаше замислен вид. Тя прехапа устни и накрая кимна:
— Съгласна.
Норман пое дълбоко, после ги погледна и двамата.
— Готови ли сме да забравим за сферата и за това, че сме притежавали сила, която ни е помагала да постигаме всичко, каквото пожелаем?
Те кимнаха.
Бет се завъртя неспокойно на стола.
— Но как точно ще го направим?
— Просто ще го направим — рече Норман. — Затвори очи и си кажи, че искаш да забравиш.
— Сигурен ли си, че трябва да постъпим точно така? — попита го Бет. Все още изглеждаше нервна, възбудена. — Съвсем сигурен?
— Да, Бет. Трябва… да се разделим със силата.
— Да го сторим заедно — предложи тя. — Едновременно.
— Добре — съгласи се Хари. — Ще броя до три.
Затвориха очи.
— Едно…
Хората винаги забравят рано или късно, че притежават сила, помисли си със затворени очи Норман.
— Две…
Норман се съсредоточи. Пред очите му отново се появи сферата, блестяща като звезда, гладка, полирана и той си помисли: Искам да забравя, че някога съм виждал сферата.
И сферата изчезна от неговия мислен взор.
— Три — произнесе Хари.
— Какво три? — попита Норман. Сърбяха го очите. Разтърка ги с пръсти и ги отвори. От другата страна на масата седяха Бет и Хари. Намираха се в декомпресионната камера. Изглеждаха уморени и подтиснати. Нищо чудно, като се има пред вид какво бяха преживели.
— Какво три? — повтори Норман.
— Нищо — отвърна Хари. — Мислех си на глас. Само тримата останахме.