Выбрать главу

— Страхотно изпълнение беше — отбеляза Норман.

— Така ли? Защо?

— Ти надуши, че Барнс крие от нас за вратата.

— А, той много неща не казва — промърмори хладно Адамс. — Всъщност, не ни е съобщил нито един важен факт.

— Какво например?

— Например, — отвърна Хари и най-сетне реши да се изправи, — че капитан Барнс е съвсем наясно защо президентът иска всичко да бъде запазено в тайна.

— Наясно ли е?

— При тези обстоятелства, президентът няма друг избор.

— Кои обстоятелства?

— Той знае, че обектът долу не е космически кораб.

— Тогава какво е?

— Мисля че е пределно ясно какво е.

— Не и за мен — рече Норман.

Адамс се усмихна за пръв път.

— Ако ти кажа, няма да ми повярваш — подхвърли той и се отправи навън.

ТЕСТЪТ

Артър Левин, морският биолог, беше единственият член на групата, който Норман не бе срещал преди. Ето нещо, за което тогава не се досетихме, мислеше си Норман. Сметнали бяха, че предполагаемият контакт ще се осъществи на сушата, а бяха забравили очевидното — че ако космически кораб се спусне над Земята, най-вероятно е да попадне на водна повърхност, покриваща над седемдесет процента от планетата. От тази гледна точка, ясно беше че ще се нуждаят от морски биолог.

Какво ли още сме пропуснали, запита се Норман?

Когато откри Левин, той напрягаше мускули на една напречна греда. Левин идваше от Океанографския институт в Уудс Хол, Масачузетс. Ръкува се с влажна от пот длан. Левин изглеждаше доста подтиснат и не след дълго призна, че е хванал морска болест.

— Морска болест? И вие сте морски биолог? — учуди се Норман.

— Работя в лаборатория. На сушата. Където нищо не се движи постоянно. Защо се усмихвате?

— Съжалявам — рече Норман.

— Струва ви се смешно а, морски биолог, хванал морска болест?

— По-скоро нелепо.

— Не съм само аз — обясни Левин. Той погледна към океана. — Вижте там. Хиляди мили равна повърхност. И нищо друго.

— Това е океана.

— Тръпки ме побиват — каза Левин.

— И така? — запита го Барнс, когато се върнаха в кабинета. — Какво мислите?

— За кое?

— За групата, по дяволите!

— Това е съставът, на който се бях спрял преди шест години. Групата е добре побрана и доста способна.

— Искам да знам кой пръв ще се огъне.

— Защо трябва някой да се огъва? — запита Норман. Той забеляза, че по лицето на Барнс се стичат тънички капки пот. Капитанът очевидно също беше доста напрегнат.

— На хиляда фута дълбочина? — запита Барнс. — Обитаващи и работещи в тясна, пренаселена станция? Вижте, не става дума за отряд опитни флотски водолази, привикнали на дисциплина и умеещи да се владеят във всякаква ситуация. За Бога, аз говоря за тълпа учени! Искам да знам със сигурност, че всички те са здрави. И че никой от тях няма да се побърка.

— Не знам дали ви е известно, капитане, че психологията не е в състояние да даде подобна предварителна оценка. За това кой ще се побърка.

— Дори когато става дума за страх?

— Каквото и да е.

Барнс сбърчи вежди.

— Мислех, че сте специалист по страха.

— Моята тясна специалност е тревогата и бих могъл да ви кажа, съобразно личните характеристики, кой от членовете ще бъде подложен на екстремна тревога при стресови ситуации. Но не бих могъл да предрека кой би се огънал под влияние на стреса и кой би издържал.

— Тогава за какво ви бива? — възкликна ядосано Барнс. После въздъхна. — Съжалявам. Не искате ли да ги разпитате или да ги подложите на някакви тестове?

— Нямам никакви тестове — отвърна Норман. — Поне такива, които биха ни свършили работа.

Барнс въздъхна повторно.

— А какво мислите за Левин?

— Хванал е морска болест.

— Долу няма кой знае какво движение, така че ще се оправи. Какво мислите лично за него?

— Малко съм загрижен.

— И с право. Ами Хари Адамс? Толкова е арогантен.

— Да — кимна Норман. — Но това е за предпочитане.

Изпитанията бяха показали, че хората които най-добре се справят с натоварванията са от онези, които останалите не харесват и определят като арогантни, наперени, раздразнителни.

— Може би сте прав — рече Барнс. — А неговите прословути изследвания? Само допреди няколко години Хари беше един от ярките привърженици на СЕТИ. А сега, когато най-сетне попаднахме на нещо, той внезапно започва да се държи враждебно. Спомняте ли си публикациите му?