Защо питаш след като вече знаеш отговора.
С Бог ли разговарям?
Въобще не разговаряш.
Приемаш думите ми твърде буквално. Да не би да е, защото идеш от друга планета?
Не.
От друга планета ли си?
Не.
Да не си от друга цивилизация?
Не.
А откъде си?
Защо питаш след като вече знаеш отговора.
При други обстоятелства, мислеше си той, щях да се ядосам от този непрестанно повтарящ се отговор. Но сега не изпитваше нищо. Не беше способен на никакви изводи.
И все пак, тази сфера идва от друга цивилизация.
Да.
И може би от друго време.
Да.
А ти не си ли част от сферата?
Сега съм.
И откъде си тогава?
Защо питаш след като вече знаеш отговора.
Пяната лекичко се плисна и го залюля нежно.
Тук ли си още?
Да. Няма къде да ида.
Опасявам се, че не разбирам много от религия. Аз съм психолог. Интересувам се от процесите на мислене при хората. По време на подготовката не съм се занимавал с религиозни въпроси.
А, разбирам.
Психологията няма почти нищо общо с религията.
Разбира се.
Значи си съгласен?
Съгласен съм с теб.
Това звучи успокояващо.
Не виждам защо.
Кой си ти?
Кой наистина?
Той се залюля в пяната, изпълнен с усещането за абсолютно спокойствие, независимо от донякъде объркания разговор.
Има нещо, което ме притеснява, помисли си той.
Кажи ми.
Може би факта, че ми напомняш на Джери.
Това трябваше да се очаква.
Но Джери всъщност беше Хари.
Да.
И ти ли си Хари?
Не. Разбира се, че не.
Кой си ти?
Аз не съм кой.
Тогава защо ми напомняш за Джери, или за Хари?
Защото произлизаме от едно и също място.
Не разбирам.
Кого виждаш, когато погледнеш в огледалото?
Виждам себе си.
Точно така.
Това ли искаш да кажеш?
Зависи от теб.
Не разбирам.
Това, което виждаш, зависи само от теб.
Това го знам. Всички го знаят. Това е психологически труизъм, клише.
Ясно.
Ти чужд разум ли си?
Ти чужд разум ли си?
Трудно ми е да разговарям с теб. Ще ми дадеш ли силата?
Коя сила?
Силата, от която даде на Хари и Бет. Силата да създаваш с въображението си. Ще ми я дадеш ли?
Не.
Защо не?
Защото вече я притежаваш.
Не чувствам нищо подобно.
Зная.
Тогава защо казваш, че притежавам силата?
А как влезе вътре?
Представих си, че вратата се отваря.
Да.
Пяната отново го залюля, той почака разговорът да продължи, но отговор нямаше, само изпълнена с покой безвременност и усещане за сънливост.
Измина известно време, преди да си помисли: Прощавай, но бих те помолил да ми обясниш всичко и да престанеш да разговаряш с гатанки.
На вашата планета живее едно същество, което наричате мечка. Това е огромно на ръст животно, понякога по-едро и от теб, умно е и е надарено с изобретателност и мозъкът му е по-голям от твоя. Но мечката се различава в нещо много съществено от теб. Тя не притежава умението, което ти наричаш въображение. Не може да си представя зрителни изображения, различни от обкръжаващата я реалност. Не е в състояние да възстановява картини от миналото, или да надзърта в бъдещето. Именно тази особена дарба, да си представяте, издига човешкия род над останалите животни. Нищо друго. Нито маймунския ви произход, нито умението да боравите с различни предмети, нито езика, насилническата ви природа, грижата ви за малките и умението да изграждате социални групи. Защото всички изброени характеристики се срещат и при другите животни. Величието ви се крие във вашето въображение.
Умението да си представяте лежи в основата на вашата интелигентност. Вие мислите, че то е само полезна придобивка, по пътя към решаване на проблемите, към създаването на нещо необходимо. Но тъкмо въображението е което създава всичко около вас.
Въображението е безценна дарба на вашия род, но то крие в себе си и опасност, защото вие не сте в състояние да го владеете. Представяте си различни красиви неща, но също така си представяте и ужасни неща и не носите никаква отговорност при избора. Твърдите, че във вас се крият както силите на доброто, така и на злото, ангелът и дяволът, но истината е, че във вас има само едно нещо — способността да си представяте.
Надявам се, че хареса моята малка реч, която възнамерявам да изнеса при следващата среща на Американската Асоциация на Психолозите и Социалните Работници, която ще се проведе през месец март в Хюстън. Предчувствам, че речта ми ще бъде посрещната с голям интерес.
Какво? — подскочи той.
А ти с кого си мислеше, че разговаряш? С Господ Бог?
Кой е тогава?
Ти, разбира се.
Но ти си нещо различно от мен, нещо отделено. Ти не си аз.