Да, така е. Защото съм рожба на твоето въображение.
Разкажи ми още.
Няма още.
Челото му лежеше на хладната метална повърхност. Претърколи се встрани и опря поглед в полираната повърхност на сферата. Браздите край вратата отново се бяха променили.
Норман се изправи. Беше изпълнен със странно спокойствие и душевен мир, сякаш бе спал продължително време. И бе сънувал нещо много красиво. Помнеше съвсем ясно всичко.
Пое по коридора, обратно към мостика, а от там се насочи към залата с ултравиолетовата светлина и тръбите по стените.
Стъклените тръби бяха изпълнени. Всички членове на екипажа се бяха завърнали.
Първа беше Бет, помисли си той, и тя върна обратно жената — като предупреждение. Сега беше дошъл редът на Норман и стаята се беше изпълнила.
Не е лошо, рече си той.
Огледа бавно стаята, след това нареди мислено: Идете си, един по един.
Един по един, членовете на екипажа изчезнаха от стъклените тръби и накрая остана само той.
Върнете се, един по един.
Членовете на екипажа послушно започнаха да се материализират в тръбите.
Всички бяха мъже.
Жените се бяха превърнали в мъже.
Всички да са жени.
И те всички се превърнаха в жени.
Силата беше в него.
0200 ЧАСА
— Норман.
Гласът на Бет отекна в стените на пустия космически кораб.
— Къде си, Норман? Знам, че си някъде там. Чувствам те, Норман.
Норман влезе в кухнята, мина покрай масата с празните кутии от кола, сетне бутна масивната врата и излезе на мостика. Лицето на Бет го гледаше от всички екрани на пулта, повторено поне дузина пъти.
— Норман. Знам къде си бил досега. Бил си в сферата. Така ли е, Норман?
Той притисна с длан пулта, надявайки се да изключи екраните. Нищо не се получи, изображенията продължаваха да го гледат.
— Норман. Отговаряй, Норман.
Заобиколи пулта и се отправи към шлюзовия отсек.
— Нищо няма да спечелиш, Норман. Сега аз командвам. Чуваш ли ме, Норман?
Норман спря в шлюза, затвори шлема и пое от сухия, хладен въздух на бутилките. Заслуша се в собственото си дишане.
— Норман — продължаваше Бет в шлемофоните. — Защо не отговаряш, Норман? Страхуваш ли се, Норман?
Това непрестанно повтаряне на името му го подразни. Натисна бутона и отвори шлюза. Отдолу нахлу черна вода и започна бързо да се покачва.
— А, ето те, Норман. Сега вече те виждам — и тя избухна в остър, писклив смях.
Норман се завъртя и забеляза камерата, монтирана горе на стената. Блъсна я с ръка.
— И това няма да ти помогне, Норман.
Приведе се, излезе през шлюзовия отвор и застана пред кораба. От двете му страни се простираха светещите куполи на теваковите експлозиви. Приличаха на осветителни тела на летище, но подредени от налудничав инженер.
— Норман? Защо мълчиш, Норман?
Гласът й беше трескав, изпълнен с безпокойство. Трябваше час по-скоро да я лиши от властта й над експлозивите, да прекъсне връзката й с тях. Стига да може.
Изключете се, помисли си той. Нека всички детонатори се изключат.
И в този миг мигащите червени лампи угаснаха.
Не е лошо, помисли си той, изпълнен с възторг.
След секунда сигналните лампи блеснаха отново.
— Не можеш да го сториш, Норман — рече Бет и се изсмя. — Не и с мен. Ще те победя.
Знаеше, че е права. Това беше изпитание на сила, чийто залог бяха експлозивите. Но този спор можеше да остане нерешен. Не това бе начинът. Налагаше се да измисли нещо друго.
Направи няколко крачки към и спря пред най-близкия експлозив. Конусът се оказа доста по-голям, отколкото си бе представял, висок бе четири фута, а най-отгоре мигаше червената лампа.
— Виждам те, Норман. Виждам какво правиш.
Върху сивкавата повърхност на конуса имаше печатен текст. Норман се приведе и го зачете. Лицевото му стъкло бе леко замътено, но все пак успя да различи отделните букви.
ОПАСНОСТ — ТЕВАКОВИ ЕКСПЛОЗИВИ
———————————————————————————————————————————
ВМФ — ЗА СТРОИТЕЛНО/ДЕМОНТАЖНИ НУЖДИ
ЗА ПРЕКЪСВАНЕ НА ДЕТОНАТОРНИЯ РЕЖИМ 20:00
ПРОВЕРИ В НАРЪЧНИК НА ВМФ/ТОМ В/512-А
ДА СЕ ПОЛЗВА САМО ОТ СПЕЦИАЛИЗИРАН ПЕРСОНАЛ
———————————————————————————————————————————
ОПАСНОСТ — ТЕВАКОВИ ЕКСПЛОЗИВИ
Отдолу пишеше още нещо, но с толкова ситни букви, че Норман не успя да го разчете.
— Норман! Какво си намислил с моите експлозиви, Норман?
Норман не отговори. Разглеждаше внимателно входния и изходния кабели, в долния край на конуса. Единият се проточваше по дъното към следващия конус, където също се виждаха два кабела.
— Махни се от там, Норман. Изнервяш ме.