Хари, спомни си той. Къде е Хари сега?
Искам Хари да ми помогне.
Не вярваше, че времето щеше да стигне, оставаха по-малко от осем минути…
— Върнах се за теб, Бет.
— Махай се — рече тя. — Отивай си, Норман.
— Но, Бет…
— Не, Норман! Говоря сериозно! Защо не си тръгваш? — в погледа й блесна подозрение, тя се огледа и в този миг зад нея се изправи Хари, замахнал с масивната щанга. Чу се приглушен удар и Бет се свлече на пода.
— Убих ли я? — попита Хари.
Отвърна му дълбок, мъжки глас:
— МОЛЯ ЗА ВНИМАНИЕ. ОСТАВАТ ОСЕМ МИНУТИ.
Норман впери поглед във въртящия се обратно брояч. Спри. Спри незабавно.
Но когато погледна, броячът продължаваше да се върти. Не спираше и тревожният алармен сигнал. Може би той му пречеше да се съсредоточи? Направи повторен опит.
Спри. Нека броенето да бъда преустановено. Да спре броенето.
— Зарежи тая работа — посъветва го Хари. — Няма да стане.
— Трябва да стане — настояваше Норман.
— Не — отвърна Хари. — Защото тя не е напълно в безсъзнание.
Бет изпъшка, просната в краката им. Размърда се.
— Все още е в състояние да го контролира — разбра Норман. — Много е силна.
— Не можем ли да я упоим?
Норман поклати глава. Нямаха достатъчно време, за да приготвят разтвора. А и можеше да не успеят, само ще изгубят ценни минути…
— Да я халосам ли отново? — попита Хари. — По-силно? Да й видя сметката?
— Не — каза Норман.
— Но убийството е единствения начин…
— Не — повтори Норман, като си мислеше: Нима убихме теб, когато имахме тази възможност?
— Щом отказваш да я убием, трябва да се примириш, че не ще можем да направим нищо с брояча — рече Хари. — Така че, най-добре да се махаме от тук.
Затичаха се към шлюза.
— Колко време ни остава? — попита Хари. Намираха се в шлюзовия отсек на цилиндър А и се опитваха да надянат костюма на Бет. Тя пъшкаше болезнено, от челото й се стичаше кръв. Бореше се с тях, с което затрудняваше допълнително задачата им.
— Божичко, Бет… Норман, колко време ни остава?
— Седем минути и половина. Може и по-малко.
Пъхнаха краката й, после ръцете и трескаво задърпаха ципа. Включиха подаването на кислород. След това Норман помогна на Хари да си облече костюма.
— МОЛЯ ЗА ВНИМАНИЕ. ОСТАВАТ СЕДЕМ МИНУТИ.
— А колко ще ни отнеме за да стигнем до повърхността? — попита Хари.
— Две минути и половина. След като влезем в подводницата.
— Страхотно — изпъшка Хари.
— Да вървим — Норман спусна шлема на Хари.
Хари се спусна във водата, обърна се и пое отпуснатото тяло на Бет. С бутилките и костюма беше ужасно тежка.
— Хайде, Норман!
Норман скочи във водата.
Когато стигнаха подводницата, Норман пръв се хвана за люка, но от тежестта му незакотвената подводница се залюля. Опрял крака в дъното, Хари понечи да избута Бет нагоре, но тялото й се преви, Норман направи отчаян опит да я подхване, подхлъзна се и се смъкна в тинята.
— МОЛЯ ЗА ВНИМАНИЕ. ОСТАВАТ ШЕСТ МИНУТИ.
— Норман, побързай. Шест минути!
— Чух, по дяволите!
Норман се изправи и се изкатери обратно върху подводницата, но костюмът му беше покрит с тиня, а ръкавиците се хлъзгаха. Хари броеше задъхано:
— …пет и двайсет и девет… пет и двайсет и осем… пет и двайсет и седем…
Норман сграбчи Бет за ръката, но тя отново му се изплъзна.
— По дяволите, Норман! Не можеш ли да я задържиш?
— Опитвам се!
— Ето. Дръж я.
— МОЛЯ ЗА ВНИМАНИЕ. ОСТАВАТ ПЕТ МИНУТИ.
Тревожният сигнал на алармата беше станал пронизителен, непоносим. Трябваше да крещят, за да се чуват.
— Хари, подай ми я…
— Ами хвани я де…
— Изплъзна се…
— Чакай…
Най-сетне Норман успя да докопа шланга на Бет, точно над мястото, където влизаше в шлема. Мина му през ум, че може да го изтръгне, но реши че ще трябва да рискува. Стисна го здраво и издърпа Бет, докато я положи върху корпуса на подводницата. След това внимателно я спусна през люка.
— …четири и двайсет и девет… четири и двайсет и осем…
Норман с мъка съхраняваше равновесие. Кракът на Бет се заклещи в люка. Направи няколко безуспешни опита да я пъхне вътре. Но всеки път, когато се навеждаше към заклещения крак, подводницата се накланяше заплашително.
— …четири и шестнайсет… четири и петнайсет…
— Престани да броиш и направи нещо!
Хари опря гръб в корпуса на подводницата и се опита да я стабилизира. Норман отново се протегна, изправи прегънатото коляно на Бет и тялото й се плъзна в люка. Норман скочи след нея. Шлюза бе предназначен за един човек, но Бет беше в безсъзнание и не би могла да задейства механизма.
Налагаше се да го направи той.