— Не мисля, че е необходимо — възрази Норман. Беше изненадан от своята решимост, от твърдостта, с която го бе заявил.
— Съгласна съм — кимна Бет. — Не съм сигурна, че светът е готов за сферата. Аз, във всеки случай, не бях.
Тя погледна умолително Норман. Той постави ръка на рамото й.
— Така е — съгласи се Хари. — Но погледнете нещата от гледната точка на военните. Финансирали са широкомащабна и скъпа експедиция, шест човека са загинали и са разрушени две подводни станции. Военните ще искат отговори и ще настояват за това, докато ги получат.
— Можем да откажем да отговаряме — рече Бет.
— Това нищо няма да промени — възрази Хари. — Не забравяй, всички записи са в тях.
— Да, вярно, записите — досети се Норман. Съвсем беше забравил, че в подводницата бяха складирани всички записи. Документиран бе всеки един миг от живота им в подводната станция. Гигантският калмар, смъртните случаи, сферата. Всичко бе записано.
— Трябваше да ги унищожим — обади се Бет.
— Може би наистина трябваше — съгласи се Хари. — но вече е късно. Не можем да попречим на военните да получат отговорите, на които толкова много държат.
Норман въздъхна. Хари беше прав. На този етап, нямаше никакъв начин да скрият нещо от случилото се или да попречат на военните да узнаят за силата, която притежава сферата. За тях тази сила би изглеждала като абсолютното оръжие — като способността, да надвиеш врага с помощта на собственото си въображение. Сферата беше страшна заплаха и тримата не можеха да направят нищо срещу нея. Освен ако…
— Мисля, че има един начин да им попречим да узнаят всичко — заяви Норман.
— Как? — попита Хари.
— Все още притежаваме силата, нали?
— Мисля че да.
— И тази сила, — продължи Норман, — се изразява в способността да постигнеш каквото пожелаеш, само като си помислиш за него.
— Да…
— Тогава, можем да попречим на военните да узнаят. Просто ще решим да забравим всичко, което се случи.
Хари се намръщи.
— Ето един интересен въпрос — имаме ли достатъчно сила, за да забравим силата?
— Смятам, че трябва да забравим — съгласи се Бет. — Тази сфера е опасно нещо.
Тримата потънаха в мълчание, замислени над вероятните последствия, когато забравят за сферата. Защото сторят ли го, не само щяха да попречат на военните да научат за сферата, но и щяха да изтрият всяко познание за нея — дори тяхното собствено. Сферата щеше да изчезне от човешкото съзнание, сякаш не е съществувала никога. Щеше да изчезне и при това — завинаги.
— Трудно решение — съгласи се Хари. — В края на краищата, нима преживяхме всичко, само за да го забравим…
— Правим го, заради всичко, което преживяхме, Хари — рече Бет. — Хайде да си признаем — и тримата се провалихме.
Норман забеляза, че Бет вече не говори с предишната агресивност.
— Страхувам се, че си права — кимна Норман. — Сферата е била създадена, за да подлага на изпитание всяко разумно същество, с което се среща. И ние се провалихме на този изпит.
— Значи мислиш, че за това е била създадена сферата? — попита Хари. — Аз не смятам така.
— А за какво? — поинтересува се Норман.
— Ами… — поде замислено Хари. — Да погледнем на всичко от друг ъгъл. Представи си, че си разумна бактерия, която се носи из космоса, а после среща нашите комуникационни сателити, обикалящи около Земята. Ще си помислиш: Я какъв странен, чужд обект, ще взема да го изследвам. Вътре ще откриеш доста интересни неща и не малко загадъчни. Накрая ще се напъхаш в горивната камера и водородът ще те убие. И последната ти мисъл ще бъде: Този чужд обект очевидно е бил създаден за да подлага на изпитание бактериалния разум и да ни убива, ако в нещо сбъркаме.
Естествено, от гледна точка на бактерията всичко е ясно. Но не и що се отнася до съществата, създали сателита. Защото от наша гледна точка, комуникационният сателит няма нищо общо с разумните бактерии. Ние дори не знаме, дали те съществуват. Всичко, което искаме е да ретранслираме определен сигнал и за целта сме създали някакво устройство със съвсем конкретно предназначение.
— Искаш да кажеш, че сферата може би не е нито послание, нито трофей или клопка?
— Точно така — кимна Хари. — Сферата може да няма нищо общо с издирването на други форми на живот, или с проверката на степента на разумност. А промените, които предизвиква в нас да са само странично явление.
— Но защо, тогава е била създадена подобна машина? — запита Норман.
— Точно този въпрос би си задала и разумната бактерия относно комуникационния сателит — защо е създадена подобна машина?
— Погледнато така — намеси се Бет — може да не е машина. Сферата може да е форма на живот. Живо същество.