Хари поклати глава.
— Не мисля, че става дума за парадокс. Уверен съм, че всички познания за кораба ще бъдат изгубени.
— Значи смяташ, че ние ще го забравим?
— Да — кимна Хари. — Да си призная, това е най-доброто решение. Докато се намирахме долу, почти бях сигурен, че никой от нас не ще се измъкне жив. Това беше единственото възможно обяснение. Затова исках да си направя завещание.
— Но ако решим да забравим…
— Именно — рече Хари. — Решим ли да забравим, изходът ще е същият.
— Познанието ще бъде изгубено завинаги — продължи Норман. Все още се колебаеше. Сега, когато вече бяха взели решението, нямаше никакво желание да продължи. Плъзна ръка по масата и я притисна с длан, сякаш тя можеше да му даде желания отговор.
В известен смисъл, мислеше си той, спомените са всичко, от което сме съставени. Съзнанието ни е изградено от спомени, животът ни се върти около тези спомени, културата ни се гради на обща основа от взаимно споделяни спомени, които наричаме история или наука. А ето че сега трябва да се разделим с един от тези спомени, да забравим едно познание и да предадем миналото…
— Не е лесно — рече Хари, сякаш прочел мислите му.
— Да — съгласи се Норман. — Не е лесно.
Всъщност, беше толкова затруднен, че се зачуди, дали не е обладан от усещане, първично като сексуалното желание. Просто не можеше да се раздели с това знание. Информацията му се струваше толкова важна, последствията така непредсказуеми… цялото му същество се бунтуваше против тази мисъл.
— Добре — рече Хари. — Време е да започваме.
— Спомних си за Тед — обади се Бет. — За Барнс и останалите. Ние сме единствените, които знаят как загинаха те. За какво си дадоха живота. И ако забравим…
— Когато забравим — поправи я Норман.
— Права е — намеси се Хари. — ако забравим, как ще обясним тези подробности. Как ще вържем всички свободни краища?
— Не мисля, че това ще е проблем — възрази Норман. — Подсъзнанието е надарено с невероятна съзидателна мощ, както вече имахме възможността да се уверим. То ще се заеме с подробностите. Също както има грижата за това да се обличаме сутрин. Когато се обличаме, не обмисляме всяко движение, как да си сложим колана, ризата и така нататък. Просто вземаме общо решение за това, как искаме да изглеждаме и след това го изпълняваме.
— Така да е — кимна Хари. — Хайде тогава да вземем общото решение, защото и тримата притежаваме силата и ако си представим различни версии, ще настъпи объркване.
— Добре — съгласи се Норман. — Да решим заедно какво се е случило. Защо сме дошли тук?
— Мисля, че заради някаква самолетна катастрофа.
— Да, така беше.
— И така, да предположим, че наистина е имало самолетна катастрофа.
— Чудесно. И какво е станало?
— Военните са изпратили долу група, която да разследва причините за катастрофата, а след това е възникнал проблем…
— Чакай малко, какъв проблем?
— Калмарът?
— Не. По-добре да е авария.
— Нещо във връзка с бурята?
— Повреда в живото-обезпечаващата система по време на бурята?
— Да, добре. Повреда в живото-обезпечаващата система по време на бурята.
— И в резултат са загинали няколко души?
— Чакай, да не бързаме толкова. Каква е била повредата?
— Имало е пробойна в станцията — предложи Бет, — и нахлулата морска вода е разбила газовите контейнери в цилиндър Б, от които се е отделил отровен газ.
— Възможно ли е това да се случи? — попита Норман.
— Да, напълно.
— И в резултат от аварията са загинали няколко души.
— Ясно.
— Но ние сме оцелели.
— Така е.
— Защо? — попита Норман.
— Намирали сме се в другата подводна станция?
Норман поклати глава.
— Другата станция също е разрушена.
— Може би тя е била разрушена по-късно, от експлозивите?
— Твърде сложно е — възрази Норман. — Да се придържаме към по-прости обяснения. Станала е авария, настъпила е внезапно и неочаквано. Вследствие на отделения отровен газ, по-голямата част от екипажа е загинал, но ние сме оцелели защото…
— Сме били в подводницата?
— Да — кимна Норман. — По време на аварията сме се намирали на борда на подводницата и затова сме се спасили.
— А защо сме били в подводницата?
— Прехвърляли сме записите, според инструкцията.
— А записите? — спомни си хари. — Те какво ще показват?
— Записите ще потвърдят нашата история — увери го Норман. — Всичко ще бъде приведено в съответствие с тази версия, включително спомените на хората от ВМФ, което ни изпратиха долу, а и ние също няма да помним нищо друго, освен тази история.
— И вече няма да притежаваме силата? — попита Бет.