Норман потрепери, смачка снимката и я запрати в кошчето. Не искаше нищо да му напомня за преживяното. И без това още живееше под впечатленията от катастрофата. Знаеше, че няма да я забрави до края на живота си.
Погледна към Бет и Хари. И двамата имаха изтощен вид. Бет беше зареяла поглед в тавана, потънала в собствените си, нерадостни мисли. Ала лицето й беше ведро, въпреки трагедията и Норман си помисли, че тя е по-хубава от всякога.
— Знаеш ли, Бет — рече й той. — Изглеждаш чудесно.
Бет сякаш не го чу, но после обърна бавно към него глава.
— О, благодаря ти, Норман — промърмори тя.
И се усмихна.