— Страшно прилича на врата на самолет — подхвърли Тед.
Норман погледна към Хари, който се усмихна загадъчно. Премести очи към Барнс. Барнс не изглеждаше никак изненадан. Норман се досети, че Барнс е знаел за вратата.
— Чудя се, как да обясним това сходство в устройството на вратата — мърмореше Тед. — Възможността за подобно съвпадение е астрономически нищожна. Та тази врата отговаря напълно на размерите на едно човешко същество!
— Съвсем правилно — потвърди Хари.
— Това е невероятно — възкликна Тед. — Просто невероятно.
Хари се усмихна, но не каза нищо.
— Да потърсим контролните прибори — предложи Барнс.
Изображението, подавано от робота се придвижи първо в ляво, после в дясно по повърхността на кораба. Спря се върху правоъгълна плоскост, монтирана в ляво от вратата.
— Можем ли да я отворим?
— Опитвам се, сър.
С тихо бръмчене роботът протегна метални щипки към плочата. Ръката му задраска неумело по повърхността, оставяйки тъмни драскотини. Плочата не помръдваше.
— Смешно е — каза Тед. — Все едно да гледаш някое бебе.
Ръката продължаваше да дращи по плочата.
— Това и ние го можем — подхвърли Тед.
— Опитай с вакуум — предложи Барнс.
Протегна се втора механична ръка, снабдена с гумена вендуза.
— А, ето го и каналджията — чу се насмешливия глас на Тед.
Вендузата бавно се долепи до металната повърхност, сплеска се върху нея и изведнъж плочата се отвори с металическо щракване.
— Най-сетне!
— Не мога да видя…
Изображението в малкото пространство зад плочата беше разфокусирано, мътно. Различаваха се серия от разноцветни метални издатини, червени, жълти и сини. Над копчетата имаше и обозначителни черно-бели символи.
— Вижте — посочи Тед. — Червени, сини и жълти. Ето това е невероятно откритие.
— Защо? — попита Норман.
— Защото означава, че извънземните са притежавали същите сетивни устройства, с които разполагаме ние — че могат да виждат вселената по същия начин, в същите цветове, използвайки идентична част от електромагнитния спектър. Това ще ни улесни неизмеримо в контакта с тях. А тези черно-бели маркировки… най-вероятно са надписи! Можете ли да си представите! Извънземна писменост! — той се ухили ентусиазирано. — Това е велик момент. Чувствам се истински горд, че присъствам на него.
— Фокус — нареди Барнс.
— Фокусирам, сър.
Изображението стана още по-неясно.
— Не, в обратна посока.
— Да, сър. Фокусирам.
Изображението се проясни и изведнъж стана отчетливо.
— О-хо — произнесе Тед, облещен в екрана.
Съвсем ясно се виждаше, че трите разноцветни петна са всъщност три бутона — жълт, червен и син. Бутоните бяха с диаметър около два сантиметра, заоблени по края. Символите над тях се оказаха ситно изписани табелки.
От ляво на дясно, на табелките бе написано: „Авариен изход — готовност — затваряне — отваряне“.
На чист английски.
Настъпи изумена тишина. А после до ушите им стигна тихият смях на Хари.
КОСМИЧЕСКИЯТ КОРАБ
— Това е на английски — рече Тед, облещен в екрана. — Написано е на английски.
— Аха — кимна Хари. — Че как иначе.
— Какво става тук? — запита Хари. — Това да не е някаква шега?
— Не — отвърна Хари. Беше невероятно спокоен. И малко замислен.
— Но как е възможно този кораб да е на триста години и същевременно да носи инструкции на чист съвременен английски?
— Помисли малко де — рече Хари.
Тед намръщи чело.
— Може би, — заговори той, — корабът ни се представя в такъв вид, за да ни предразположи.
— Я помисли още малко — настоя Хари.
Настъпи кратка тишина.
— Е, ако наистина е извънземен космически кораб…
— Това не е извънземен космически кораб — каза Хари.
Отново настъпи пауза. И тогава Тед каза:
— Добре де, като знаеш какво е, защо не ни кажеш и на нас!
— Е, хубаво — склони Хари. — Това е американски космически кораб.
— Американски космически кораб? Дълъг половин миля? Излят по технология, която още не познаваме? И потънал преди триста години?
— Разбира се — рече Хари. — Това беше очевидно още от самото начало. Нали така, капитан Барнс?
— Предполагахме го — призна Барнс. — Президентът, имам пред вид.
— Ето защо не сте информирали руснаците.
— Точно така.
Но сега вече, Тед беше направо разярен. Той стисна юмруци, сякаш искаше да прасне някой по зъбите. Въртеше очи от един към друг.
— Но откъде сте знаели?
— Първо — обясни Хари — от състоянието на кораба. По корпуса не личат никакви повреди. Той е напълно съхранен. Но едва ли който и да било космически кораб, би оцелял след удар с водната повърхност. Дори при ниска скорост на проникване — да речем двеста мили в час — водната повърхност ще е твърда като бетон. Колкото и да е издръжлив подобен кораб, все някакви повреди би трябвало да получи. И въпреки това, не забелязахме подобни повреди.