— Не е ли фантастично?
— Успокой се, Тед — рече Хари.
— Странно, — чу се гласът на Бет, — колко малко живот има тук долу. Не забелязахте ли? Никакви корали, охлюви, медузи, дори и риби няма. Само едно безжизнено кафяво океанско дъно. Трябва да се намираме в най-мъртвата част на Тихия океан.
Зад тях блесна ярка светлина и сянката на Норман се проточи напред. Той се огледа и видя, че Едмъндс носи камера и портативен прожектор.
— Записвате ли?
— Да, сър.
— Внимавай да не паднеш, Норман — рече Барнс.
— Ще внимавам.
Вече бяха съвсем близо до мрежата. Норман се почувства по-добре, когато видя работещите недалеч водолази. Вдясно, сред разчупените корали се издигаше перката, невероятна по размери, с гладка тъмна повърхност. Край нея изглеждаха като джуджета.
Барнс я заобиколи и ги поведе в изкопания в коралите тунел. Тунелът беше с дължина шестдесет фута, тесен и опасан със светлини. Вървяха в колона. Сякаш се спускаме в мина, помисли си Норман.
— Водолазите ли са го прокопали?
— Точно така.
Норман забеляза пред тях метална структура пред която имаше подредени бутилки.
— Въздушният шлюз. Почти стигнахме — каза Барнс. — Всички наред ли са?
— Засега — отвърна Хари.
Влязоха в шлюза и Барнс затвори люка. Въздухът нахлу с пронизителен писък. Водата започна да се спуска надолу, отначало покриваше маската на Норман, сетне слезе до пояса и накрая до пода. Съскането намаля, преминаха през още една врата и я затвориха.
Норман стоеше пред металния корпус на кораба. Роботът беше дръпнат встрани. Норман имаше чувството, че е изправен пред голям реактивен самолет — извита метална повърхност и врата със заоблени краища. Въпреки че си налагаше да бъде спокоен, Норман чувстваше нервност. Заслуша се в дишането на останалите и стигна до извода, че те също са неспокойни.
— И така? — запита Барнс. — Всички ли са тук?
— Сър, — обади се Едмъндс, — почакайте, ако обичате видеокамерата.
— Добре. Чакаме.
Всички се подредиха пред вратата, без да си свалят шлемовете. Нищо няма да се види на снимката, помисли си Норман.
— Заснимаме — обади се Едмъндс.
Тед: — Бих искал да кажа няколко думи.
Хари: — За Бога, Тед. Кога най-сетне ще се откажеш?
Тед: — Мисля, че е важно.
Хари: — Добре тогава. Започвай.
Тед: — Здравейте. Аз съм Тед Филдинг, застанал съм пред вратата на неизвестен космически кораб, открит…
Барнс: — Почакай малко, Тед. „Тук, пред вратата на един неизвестен космически кораб“ звучи като „пред гроба на незнайния войн“.
Тед: — Не ти ли харесва?
Барнс: — Ами просто получих странни асоциации.
Тед: — Мислех, че на всички ще ви хареса.
Бет: — Не можем ли просто да влезем?
Тед: — Добре де. Няма значение.
Хари: — Какво се готвеше да изтърсиш?
Тед: — Няма значение. Ще го направим без излишни коментари по повод историческия момент.
Хари: — Чудесно. Хайде да отваряме.
Тед: — Мисля, че всички знаят как се чувствам. Струва ми се, че все пак трябва да кажем нещо.
Хари: — Ами кажи го, по дяволите!
Тед: — Слушай, кучи сине, дотегна ми с твоето всезнайковско държание…
Барнс: — Спрете записа, моля.
Едмъндс: — Записът преустановен, сър.
Барнс: — Всички да се успокоят.
Хари: — Цялата тази церемония според мен е напълно излишна.
Тед: — Не е излишна, а съвсем необходима.
Барнс: — Е, добре. Аз ще го направя. Включете записа.
Едмъндс: — Включвам записа.
Барнс: — Говори капитан Барнс. Предстои да отворим входния люк. На този исторически момент присъстват освен мен Тед Филдинг, Норман Джонсън, Бет Халпърн и Хари Адамс.
Хари: — Защо съм последен?
Барнс: — Съобщих ви от ляво на дясно, Хари.
Хари: — Не е ли странно, че единственият черен беше съобщен накрая?
Барнс: — Хари, съобщих ви от ляво на дясно. По начина, по който сте се подредили.
Хари: — И дори след единствената присъстваща жена. Аз съм професор, а Бет е само главен асистент.
Барнс: — Хари…
Тед: — Знаеш ли, Хал, може би трябваше да съобщиш научните ни звания и университетите, в които работим…
Хари: — Какво не му харесахте на азбучното подреждане…
Барнс: — Стига вече! Омръзна ми! Спрете записа!
Едмъндс: — Записът спрян, сър.
Барнс: — Боже мили!
Той обърна гръб на групата и разклати шлема си. Дръпна металната плоча, протегна пръст и натисна единия от бутоните. Светна жълт надпис „Готови“.