— Всички да останат на собствен въздух — нареди Барнс.
Продължиха да дишат от бутилките, в случай че атмосферата вътре в кораба се окаже токсична.
— Готови ли сте?
— Готови.
Барнс натисна бутона с надпис „Отваряне“.
Блесна предупредителен знак: РЕГУЛИРАНЕ НА АТМОСФЕРАТА. После с тихо бръмчене вратата се отвори встрани, досущ като врата на самолет. За миг Норман не можеше да види нищо в тъмнината отвъд. Пристъпиха напред предпазливо, осветявайки с прожекторите покрития със сложна инсталация и заплетени тръби коридор.
— Бет, провери въздуха.
Бет вдигна капака на портативен газов монитор. Екранът светна.
— Хелий, кислород, въглероден двуокис и водни изпарения. В изискваните пропорции. И с необходимото налягане. — Корабът е регулирал атмосферата си към нашата среда.
— Така изглежда.
— Добре. Един по един.
Барнс свали шлема си пръв и опита въздуха.
— Струва ми се наред. С леко металически вкус, но му няма нищо — той пое два пъти дълбоко и кимна. Останалите свалиха шлемовете си и ги оставиха на пода.
— Така е по-добре.
— Ще тръгваме ли?
— Защо не?
Настъпи кратък миг на колебание и тогава Бет престъпи прага.
— Дамите първи.
Останалите я последваха. Норман погледна назад, към оставените на пода жълти шлемове. Едмъндс, опряла око във визьора на камерата го подкани:
— Вървете напред, доктор Джонсън.
Норман се обърна, и влезе в кораба.
ВЪТРЕШНОСТТА
Стояха на тясна пътека, увиснала високо във въздуха. Норман насочи лъча надолу и далеч под него блесна дъното на металния корпус. Наоколо в мрака се различаваха очертанията на гъста мрежа от подпори и носещи греди.
— Прилича на нефтена рафинерия — произнесе Бет. — Кръстосана конструкция, поддържаща външния корпус. Притежава невероятна издръжливост във всички посоки. Както предполагахме, корабът е невероятно здрав. Построен е да издържа на огромни натоварвания. Вероятно по-навътре има втори корпус.
Норман си спомни, че на времето Барнс бе работил като космоинжинер.
— Не само това — отвърна Хари и насочи светлината към корпуса. — Вижте, оловен слой.
— Радиационен щит?
— Това трябва да е. Дебел е поне шест инча.
— Значи корабът е бил построен да издържа на радиация.
— И то на доста мощна радиация — рече Хари.
Имаше лека мъгла във вътрешността на кораба, а въздухът сякаш беше мазен. Металните подпори изглеждаха като току що смазани, но когато докосна една от тях, Норман не почувства масло под пръстите си. Вероятно самият метал притежаваше непознати за него свойство, които го правеха едновременно издръжлив и еластичен.
— Интересно — рече Тед — Някакъв нов материал. Свикнали сме да свързваме силата с твърдостта, но този метал — ако това въобще е метал — е едновременно издръжлив и мек. Технологията на материалите в бъдещето явно е отишла далеч.
— Очевидно — съгласи се Хари.
— Е, това е естествено — заговори Тед. — Ако си представим как е изглеждала Америка преди петдесет години в сравнение с днешния ден, например откритията в областта на пластмасите и керамиката, непознати в онези дни… — Тед продължаваше да говори, а гласът му отекваше в мрака. Норман съвсем ясно долавяше напрежението в този глас. Тед се бои от тъмното, помисли си той.
Продължиха във вътрешността на кораба. От височината Норман почувства, че му се завива свят. На едно място пътеката се пресичаше с друга. Обкръжаващите ги гъсти подпори и греди бяха като непрогледна джунгла от метал.
— Сега накъде?
Барнс погледна светещия компас на ръката си.
— Надясно.
Около десет минути се предвижваха из сложната плетеница от платформи. Не след дълго Норман се увери, че Барнс е бил прав — имаше вътрешен цилиндър, закрепен чрез сложна система от подпори. Кораб в кораба.
— Защо са го построили така?
— Тях ще питаш.
— Вероятно не са имали друга възможност — разсъждаваше Барнс. — Но енергетичните нужди при двоен корпус, с толкова дебело оловно покритие… не мога да си представя двигателя, който е необходим за да вдигне подобна гигантска муха.
След няколко минути стигнаха вратата на вътрешния корпус. По нищо не се отличаваше от външната врата.
— Ще слагаме ли шлемовете?
— Не зная. Да рискуваме ли?
Без да чака повече, Барнс вдигна капака и натисна бутона с надпис „Отваряне“. Вратата се отдръпна с бръмчене. Отново ги посрещна мрак. Прекрачиха прага. Норман усети, че краката му потъват. Насочи светлината надолу и видя, че подът е покрит с дебел килим.
Прожектори блеснаха в различни посоки, осветявайки просторен пулт и три кресла с високи облегалки. Помещението очевидно бе предназначено за ползване от човешки същества.