— Корабът също е създаден да издържа огромни натоварвания — рече Тед. — Може би пътуването във времето е свързано с натоварване. Структурно натоварване?
— Може би — на лицето на Норман се четеше съмнение. — Но мисля че Барнс е прав — този кораб е предназначен да лети.
— Поне така изглежда — не се предаваше Тед. — В края на краищата, ние знаем какво е да се пътува в пространството, но нямаме представа какво означава да пътуваш във времето. Известно ни е, че времето и пространството са неразделни части но временно-пространствения континиум. Може би и във времето се лети по същия начин, както и в пространството. Може би полетите в космоса и пътуването във времето си приличат повече, отколкото си мислим.
— Не забравяме ли нещо? — запита Бет. — А къде са всички? Ако хора са летели с този кораб във времето или пространството, тогава къде са сега?
— Вероятно някъде в кораба.
— Не съм сигурен — каза Хари. — Погледнете тези кожени кресла. Облицовката им е съвсем нова.
— Може би корабът е нов.
— Не, искам да кажа, че е чисто нова. По кожата няма никакви следи от одраскване, петна или замърсени участъци. Нищо което да посочва, че креслата са били използвани поне веднъж.
— Може би корабът е без екипаж.
— А защо тогава ще има кресла, ако няма екипаж?
— Може би са се отказали от екипажа в последния момент. Очевидно са се опасявали от радиационно излъчване. Вътрешният корпус също е покрит с оловен слой.
— А какво общо има радиацията с пътуването във времето?
— Не зная — рече Тед. — Може пък корабът да е бил изстрелян случайно. Някой се е навъртал около площадката е без да иска е натиснал копчето преди екипажът да успее да се качи на борда.
— Искаш да кажеш, ей така, протегнал ръка и натиснал не тоя бутон, дето трябва?
— Това ще да е била ужасна грешка — подхвърли Норман.
Барнс поклати глава.
— Не съм съгласен. Първо, кораб с подобни размери не може да бъде изстрелян от Земята. Вероятно е бил сглобен в орбита и изстрелян от космоса.
— А какво мислите за това? — попита Бет, сочейки втори пулт в задната част на пилотската кабина. Опряно в пулта се виждаше четвърто кресло.
Кожената облицовка стискаше в обятията си човешко тяло.
— Без майтап…
— Вътре има човек?
— Да видим — Бет натисна едно от копчетата. Креслото се плъзна назад и облегалката се разтвори. Вътре седеше непознат мъж, с изцъклени очи, вперени право напред.
— Божичко, напълно запазен, след всичките тези години — каза Тед.
— Нищо чудно — отвърна Хари. — Като се има пред вид, че е манекен.
— Но толкова прилича на…
— Не подценявай нашите потомци — прекъсна го Хари. — Все пак са поне половин век пред нас. — Той наведе манекена напред и всички видяха, че от гърба му излиза гофрирана тръба, сякаш е пъпна връв.
— Жици…
— Не са жици — каза Тед. — Фибростъкло. Оптични кабели. Целият кораб е натъпкан с оптическа технология, а не с електроника.
— Във всеки случай, поне една от мистериите се разкри — каза Хари, без да откъсва очи от манекена. — Очевидно корабът е бил построен с цел да бъде управляван от човешки екипаж, но е бил изстрелян с автоматично управление.
— Защо?
— Вероятно подготвяното пътуване се е оказало твърде опасно. Изпратили са първо автоматично управляван кораб, с намерение да го последва кораб с екипаж.
— И закъде са го изпратили? — попита Барнс.
— Когато става дума за пътуване във времето, не можеш да го изпратиш за някъде. Изпращаш го за някога.
— Добре. И за кога са го изпратили?
Хари вдигна рамене.
— Все още не разполагаме с необходимата информация.
Ето я пак тази неувереност, помисли си Норман. За какво ли всъщност мисли Хари?
— Да не забравяме, че корабът е дълъг половин миля — намеси се Барнс. — Имаме още много да видим.
— Питам се, дали има бордови дневник — рече Норман.
— Като на самолетите ли?
— Да. Нещо където да се нанасят всички събития по време на пътуването.
— Трябва да има — кимна Хари. — Ако проследим кабела на куклата сигурно ще го открием. Аз също съм заинтригуван от този дневник. Според мен, той би имал изключително значение.
Норман се приведе до пулта и повдигна една клавиатура.
— Вижте, — възкликна той — тук има дата.
Всички се скупчиха до него. В долния край на клавиатурата беше закрепен пластмасов етикет. „Корп. Интел. Произведено в САЩ. Сериен номер 980040077 8/5/43“.
— Пети август 2043?
— Така изглежда.
— Значи се разхождаме из някакъв кораб близо петдесет години преди да бъде построен…