Поеха назад, през огромния кораб, към главния вход.
ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ
Седяха в дневната на ДС-8 и гледаха работещите под мрежата водолази. Барнс беше в съседния цилиндър, за разговор с повърхността. Ливай готвеше обяд, или вечеря — във всеки случай приготвяше нещо. Всички бяха малко объркани за онова, което хората от Флотата наричаха „повърхностно време“.
— Тук долу, времето на повърхността няма никакво значение — обясняваше им Едмъндс с кристално ясния си глас. — Между деня и нощта няма никаква разлика. Ще привикнете с времето.
Кимнаха замислено. Всички бяха уморени. Напрежението и умората от първото изследване си казваха своето. Бет вече се беше унесла в сън, отпуснала мускулестите си ръце на масата.
Зад илюминатора, три малки подводници се бяха спуснали и стояха неподвижно над мрежата. Около тях се бяха скупчили част от водолазите, останалите се носеха към тяхната станция ДС-7.
— Изглежда нещо става — подхвърли Хари.
— Дали не е свързано с повикването на Барнс?
— Възможно — Хари звучеше все така замислено, малко отнесено. — Къде е Тина Чан?
— Сигурно е с Барнс. Защо?
— Трябва да говоря с нея.
— За какво? — попита Тед.
— Лично е.
Тед вдигна вежди, но не каза нищо повече. Хари излезе през вратата към цилиндър Д. Норман и Тед останаха сами.
— Странна птица — отбеляза Тед.
— Мислиш ли?
— Познаваш го добре, Норман. И арогантен, на всичко отгоре. Сигурно защото е черен. Гледа да компенсира недостатъка, не мислиш ли?
— Не зная.
— Голяма драка е. Изглежда го дразни всичко свързано с експедицията — Тед въздъхна. — Разбира се, всички математици са чудаци. Вероятно няма никакъв личен живот, изцяло отдаден на науката. Казах ли ти, че се ожених отново?
— Четох го някъде — рече Норман.
— Тя е телевизионна репортерка — обясни Тед. — Чудесна жена — той се усмихна. — За сватбата ми подари шевролет корвет. Модел 58-ма. Помниш ли онзи ярко червен цвят, дето беше толкова модерен по онези времена? Ето такава е — Тед направи няколко крачки из стаята и погледна към Бет. — Да ти призная, всичко е толкова невероятно и вълнуващо. Просто не бих могъл да заспя.
Норман кимна. Интересно, колко са различни всички, мислеше си той. Тед, вечният оптимист, с кипящия ентусиазъм на малко дете. Хари, с хладно, критично държание, остър като бръснач ум, немигащ поглед. Бет, по-малко отдадена на мисълта, но физически здрава и емоционална. Може би затова, макар всички да бяха изтощени, само тя можа да заспи.
— Слушай, Норман — продължаваше Тед. — Мислех си, че тая работа ще е доста страшна.
— И аз също — призна Норман.
— Е, — вдигна глава Тед — радвам се, че от всички участници в експедицията, именно твоите предположения не се оправдаха.
— Аз също.
— Макар че, не мога да си обясня защо е трябвало да избираш човек като Хари Адамс за подобна група. Не че не е известен, но…
Норман нямаше никакво желание да разговарят за Хари.
— Тед, помниш ли, когато бяхме на кораба и ти каза, че времето и пространството са изрази на едно и също нещо.
— Времето и пространството, да.
— Никога не съм можел да го разбера.
— Защо? Съвсем просто е.
— Можеш ли да ми го обясниш?
— Готово.
— На английски?
— Искаш да кажеш — без математика?
— Да.
— Добре, ще опитам — Тед се намръщи, но Норман знаеше, че му е приятно. Тед обичаше да изнася лекции. — Добре, да видим откъде да започнем. Запознат ли си с идеята, че гравитацията е просто геометрия?
— Не.
— Изкривяването на пространството и времето?
— Не, наистина не знам.
— Ах. Айнщайновият принцип за относителността?
— Съжалявам — рече Норман.
— Няма значение — отвърна Тед. На масата имаше купа с плодове. Тед изпразни купата и постави един плод на масата.
— Така. Тази маса е пространството. Едно хубаво, плоско пространство.
— Ясно — рече Норман.
Тед продължи да разполага плодовете.
— Този портокал е слънцето. А това са останалите планети, които се движат в орбити около слънцето. Ето че на масата сме подредили Слънчевата система.
— Да.
— Чудесно — каза Тед. — И така, Слънцето, — той посочи портокала в средата на масата, — е много голямо и затова притежава мощна гравитация.
— Правилно.
Тед подаде на Норман една съчма от лагер.
— Това е космически кораб. Искам да го изпратиш през Слънчевата система, така че да премине близко до Слънцето. Ясно?
Норман взе съчмата и я търколи така, че да премине близо до портокала.
— Готово.
— Както виждаш, съчмата се търкаля по права линия през масата.