Сфера

— Така е.

— Но в действителност, какво би се случило с твоя космически кораб, когато минава край Слънцето?

— Ще бъде привлечен от него.

— Да. Както казваме, „ще падне върху Слънцето“. Космическият кораб ще очертае крива линия и ще се удари в Слънцето. Но твоят космически кораб не се удари.

— Не.

— Значи плоската маса не ни върши работа — каза Тед. — Пространството не може да е плоско като масата.

— Не може ли?

— Не — потвърди Тед.

Той взе празната купа и постави портокала на дъното.

— А сега, изтъркаляй съчмата покрай Слънцето.

Норман търколи стоманената съчма по края на купата. Съчмата изви по спирала към вътрешността на купата и накрая се блъсна в портокала.

— Ето — посочи Тед. — Космическият кораб се блъсна в Слънцето, точно както би станало в действителност.

— Но ако го бях засилил повече — каза Норман — щеше да премине покрай него. Щеше да пресече дъното на купата, да изкачи отсрещната стена и да изскочи навън.

— Правилно — кимна Тед. — Съвсем като в действителността. Ако космическият кораб е набрал достатъчна скорост, той ще напусне гравитационното поле на Слънцето.

— Така си е.

— Значи, — продължи Тед, — показахме, че космически кораб преминаващ покрай Слънцето би се държал така, сякаш навлиза в район с изкривено пространство. Пространството около Слънцето е изкривено също като тази купа.

— Аха…

— И ако изпратиш с подходяща скорост твоя кораб, той няма да излезе от купата, а ще се върти в нея до безкрайност. Точно това правят и планетите. Въртят се непрестанно вътре в купата, създадена от Слънцето.

Той постави портокала обратно на масата.

— За да се приближим до действителността, представи си, че масата е гумена и планетите оставят малки вдлъбнатини на мястото, където се намират. Ето това е пространството. Истинското пространство е изкривено и степента на това изкривяване е в зависимост от гравитацията.

— Да…

— Тоест, — продължаваше Тед, — пространството се изкривява от гравитацията.

— Ясно.

— А това означава, че можеш да си представиш гравитацията като изкривяване на пространството. Земята има гравитация — защото изкривява пространството около себе си.

— Съвсем просто.

— Само че не е толкова просто — рече Тед.

Норман въздъхна.

— Така си и мислех.

Хари влезе в каютата, погледна поставения на масата плод, но не каза нищо.

— Сега, — рече Тед, — когато търкулна съчмата в купата, вероятно забеляза, че тя не само се движи по спирала надолу, но и се ускорява, нали?

— Да.

— Колкото по-бързо се движи един обект, толкова по-бавно тече времето върху него. Айнщайн го е доказал още в началото на века. С други думи, можем да кажем, че изкривяването на пространството също така означава и изкривяване на времето. Колкото по-малки са кръговете на движещия се обект, толкова по-бавно минава времето за него.

— Всъщност… — понечи да се намеси Хари.

— Теоремата на Лейман — каза Тед. — Дай на човека възможност, да схване нещата.

— Да бе — кимна Норман. — Дайте на човека възможност да схване.

Тед вдигна купата.

— И така, ако изразяваме всичко това в математически термини, ще стигнем до извода, че изкривената купа не е нито пространство, нито време, а комбинация от двете, наречена пространство-време. Тази купа е пространство-време и обектите, които се движат в нея се движат в пространство-време. Ние не мислим за движението по този начин, но това е което се случва с тях.

— Така ли?

— Така. Да вземем за пример бейзбола.

— Идиотска игра — подхвърли Хари. — Мразя спорта.

— Разбираш ли от бейзбол? — Тед попита Норман.

— Да.

— Добре. Представи си, че батерът отправя директен удар към играча в центъра. Топката лети почти по права линия, в продължение на около половин секунда.

— Така.

— А сега си представи, че батерът подава параболична топка към същия играч. Топката се издига нагоре и после пада, като лети пет-шест секунди преди централния да я хване.

— Добре.

— Сега, пътищата на двете топки — директната и параболичната, за нас са съвсем различни. Но и двете топки се движат съвсем еднакво в пространство-времето.

— Не — учуди се Норман.

— Да — рече Тед. — И ти го знаеш. Да предположим, че ти казвам да изпратиш параболична топка до централния играч, но тя да стигне до него за половин, а не за шест секунди.

— Това е невъзможно — възрази Норман.

— Защо? — Просто ще я удариш по-силно.

— Ако я ударя по-силно, тя ще излети по-високо и ще падне по-далече.

— Ами ако те помоля да отправиш директен удар и топката да лети шест секунди преди да стигне целта?