— Бет…
— …освен това аз включих лампите, защото не ви стискаше. И знаеш ли какво ми каза Барнс? Каза ми, че съм можела да предизвикам късо съединение и да изложа на опасност всички. Каза ми, че не зная какво върша. Че съм била импулсивна. Божичко. Импулсивна. Военен кретен от каменната ера.
— Увеличи звука — рече Хари. — Предпочитам да слушам Тед.
— Стига, момчета.
— Бет, всички сме под напрежение — заговори Норман. — Естествено е всеки да го хваща по различен начин.
Тя се облещи в него.
— Да не искаш да кажеш, че Барнс е бил прав?
— Казвам, че всички сме под напрежение. Той също. И ти.
— Дявол да го вземе, ама вие сякаш сте се съюзили срещу мен. Знаете ли защо все още съм само главен асистент и не ме хабилитират?
— Сигурно заради твоята мила, сговорчива натура? — попита Хари.
— Не мога повече да издържам. Наистина не мога.
— Бет, — каза Хари, — виждаш ли накъде отиват тези кабели? Влизат в ей онова табло. Можеш ли да провериш, дали не продължават от другата страна на вратата?
— Да не искаш да се отървеш от мен?
— Ако е възможно.
Тя се засмя с очевидно облекчение.
— Добре, ще погледна от другата страна на вратата.
Когато излезе Хари отбеляза:
— Изглежда ми преуморена.
— Знаеш ли историята с Бен Стоун? — попита Норман.
— Коя от многото?
— Бет завърши дипломната си работа в лабораторията на Стоун.
— Охо.
Бенджамин Стоун бе известен биохимик от Бостънския университет. Цветиста, завладяваща личност, Стоун притежаваше репутацията на добър учен, но всъщност използваше аспирантите за лабораторни асистенти и представяше разработките им за свои. Едва ли можеше да се твърди, че с това Стоун е уникален в университетското общество, но за разлика от колегите си беше далеч по-безскрупулен.
— Бет известно време дори живя с него.
— А-ха.
— Това беше в началото на седемдесетте. По онова време тя работеше върху серия от експерименти, свързани с биоенергетиката на цилиарните тела. Скараха се и Стоун я заряза. Бет напусна лабораторията, а той публикува пет статии — по нейните разработки — но без да спомене името й.
— Много мило — рече Хари. — И сега тя вдига тежести?
— Чувства се онеправдана и аз мога да я разбера.
— Мда — кимна Хари. — Но както казват, който си ляга с кучета, ще става с бълхи, нали така?
— Майчице — възкликна Бет, която бе влязла в този момент. — Това е съвсем като лафа на Тед, че изнасилените момичета сами са си го търсили. Това ли искаш да кажеш?
— Не — поклати глава Хари и продължи да вдига плочи от пода. — Но понякога не е зле да разберем, какво е търсило едно момиче в три през нощта на улицата и то в квартал с лоша репутация.
— Бях влюбена в него.
— Но кварталът си остава с лоша репутация.
— Аз бях само на двадесет и две.
— А на колко трябваше да бъдеш?
— Майната ти, Хари.
Хари отново поклати глава.
— Открихте ли кабелите, госпожице доктор?
— Открих проклетите ти кабели. Изчезват в някаква стъклена мрежа.
— Да погледнем — рече Норман и се отправи към вратата. Не веднъж бе виждал бордови записващи устройства — дълги метални кутии, напомнящи донякъде сейфове, изрисувани в червено и оранжево. Ако това е…
Той замръзна.
Гледаше към прозрачен стъклен куб, всяка от стените на който бе по един фут дълга. Вътре в куба се виждаше мрежоподобен лабиринт от фини блестящи нишки. Между нишките блестяха яркосини светлини. Отгоре на куба бяха монтирани две клапи за свръхналягане и три бутала. От лявата страна, по външната повърхност имаше множество сребърни ленти и правоъгълници. През целия си живот не беше виждал нещо подобно.
— Интересно — Хари присви очи. — Предполагам, някакъв вид оптична електронна памет. Непозната за нас — той докосна сребърните ленти на външната страна. — Не е боя, по-скоро пластичен материал. За машинно разчитане.
— От кого? Едва ли от нас.
— Не. От роботизирано устройство.
— А клапите?
— Кубът е изпълнен с някакъв вид газ, под налягане. Може би съдържа биологични компоненти, за да съхрани своята компактност. Предполагам, че тази голяма стъкленица е запаметяващо устройство.
— Бордови дневник?
— Или неговият еквивалент.
— И как да проникнем в него?
— Гледайте сега — рече Бет и се върна при пулта за управление. Тя плъзна ръка по повърхността му, активирайки различни прибори. — Да не кажете на Барнс — подхвърли през рамо.