— Откъде знаеш какво да натиснеш?
— Не мисля че това има голямо значение — заяви тя. — Предполагам, че пултът може да почувства местонахождението ти.
— Искаш да кажеш, че може да проследява пилота?
— Нещо подобно.
Точно пред тях на пулта блесна малък осветен в жълто екран.
РА4 — ЛХООК ДКОМ1 косм.кор. на САЩ „Стар Вояджър“
И после нищо.
— Ей сега ще дойдат лошите новини — подхвърли Хари.
— Какви лоши новини? — попита Норман. Интересно, учуди се той, защо Хари остана да търси бордовия дневник, вместо да изследва кораба с Тед и Барнс? Какво толкова го интересува миналото на кораба?
— Може и да не са лоши — рече Хари.
— Защо смяташ така?
— Защото, — обясни Хари, — ако помислиш логично, ще се досетиш че на този кораб му липсва нещо жизнено важно… — в този миг екранът се изпълни с колони:
КОРАБНИ СИСТЕМИ РЕАКТИВНИ СИСТЕМИ
ЖИВОТО-ОБЕЗПЕЧАВАЩИ СИСТЕМИ ОТХОДНИ ПРОДУКТИ (В9)
ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ СЪСТОЯНИЕ ОП25 (ВЪНШНО)
ЖИЛИЩНИ ПОМЕЩЕНИЯ СЪСТОЯНИЕ ОП3 (ВЪТРЕШНО)
ЗАПИС НА ПОЛЕТА СЪСТОЯНИЕ ОП4 (ПРЕДНО)
ОСНОВНИ ОПЕРАЦИИ СЪСТОЯНИЕ ДВ76 (ЗАДНО)
ПАЛУБЕН КОНТРОЛ СЪСТОЯНИЕ В (ОБЩО)
ИНТЕГРИРАНЕ (ДИРЕКТНО) СЪСТОЯНИЕ УПРАВЛ.ЗАПИС (2)
СТО7 ТЕСТ 1.0 ЛИНИЯ А9-11
СТО ТЕСТ 2.0 ЛИНИЯ А12-БХ
СТО ТЕСТ 3.0 СТАБ.ЛИН.Х
— Какво ще желаете? — попита Бет, опряла ръка на пулта.
— Запис на полета — рече Хари. Беше прехапал устни.
ЗАПИС НА ПОЛЕТА — РЕЗЮМЕ РА — ЛХООК
НП8 01/01/43-12/31/45
НП 01/01/46-12/31/48
НП 01/01/49-12/31/51
НП 01/01/52-12/31/53
НП 01/01/54-12/31/54
НП 01/01/55-06/31/55
НП 07/01/55-12/31/55
НП 01/01/56-01/31/56
НП 02/01/56 — МОМЕНТ НА ВЛИЗАНЕ
НП ВЛИЗАНЕ
НП ВЛИЗАНЕ РЕЗЮМЕ
8&6 !!ОЗ/010/СМЩ-000/ХХХ/Х
Н&П ХХХ/Х%^/ХХХ-Х@/Х!Х/Х
— Как го разбирате това? — попита Норман.
Хари не откъсваше очи от екрана.
— Както виждаш, първите записи са през три годишни интервали. После интервалите се скъсяват, на една година, шест месеца и накрая един месец. Накрая идва записът на влизането.
— Значи са ставали все по-внимателни в записа — каза Бет. — с наближаване момента на влизане, каквото и да означава това.
— Мисля че се досещам какво означава — рече Хари. — Но не мога да го повярвам. Откъде да започнем? Какво ще кажете за резюмето на влизането?
Бет натисна няколко копчета.
Екрана се изпълни със звезди, а по края им се виждаха колони от цифри. Изображението беше три-измерно и създаваше илюзията за дълбочина.
— Холография?
— Не точно. Но нещо подобно.
— Тук се виждат няколко по-ярки звезди…
— Или планети.
— Какви планети?
— Не зная. Ето задача за Тед — рече Хари. — Би могъл да разпознае изображението. Да видим нататък.
Той докосна пулта и образът се промени.
— Пак звезди.
— Да и нови колони с цифри.
Цифрите по края на екрана премигваха и се меняха често.
— Звездите не се движат, но въпреки това цифрите се променят.
— Не, гледай. Звездите също се местят.
Сега вече виждаха ясно, че звездите се отдалечаваха от центъра на екрана, който беше черен и празен.
— Няма звезди в центъра и движението продължава… — рече замислено Хари.
Звездите по външния край се движеха толкова бързо, че се превръщаха в линии. Черният център се разширяваше.
— Защо центъра е толкова пуст, Хари? — попита Бет.
— Не мисля, че е пуст.
— Нищо не виждам.
— Да, но не е пуст. Само след миг ще разбереш — ето!
Внезапно, в средата на екрана се появи плътно ослепително съзвездие и започна да се разширява.
Наистина изглежда странно, помисли си Норман. Все още се различаваше черният разширяващ се пръстен, със звезди — отвън и отвътре. Сякаш се носеха през гигантски черен тунел.
— Божичко — рече едва чуто Хари. — Знаете ли какво гледате?
— Не — отвърна Бет. — Какъв е този звезден купол в центъра?
— Това е друга вселена.
— Какво?
— Е, така де. Това вероятно е друга вселена. Или може би друга част на нашата вселена. Кой би могъл да знае със сигурност?
— Какъв е този черен тунел? — попита Норман.
— Това не е черен тунел. Това е черна дупка. Виждате запис, направен от кораба по време на влизането в черната дупка и излизането в друга… вика ли ни някой? — той завъртя глава. Замълчаха, но не чуха нищо.
— Искаш да кажеш, друга вселена…
— Шшшт.
Отново тишина. Някъде отдалеч се чу глас:
— Ееее-хооо…
— Кой вика? — попита Норман, напрегнал слух. Гласът беше едва доловим. Може би бяха гласове. Идваха някъде от вътрешността на кораба.