— Еее-хоо! Има ли някой? Ей!
— О, за Бога! Това са те, на монитора!
Тя засили звука на малкия монитор, оставен от Едмъндс. На екрана се виждаха Тед и Барнс. Бяха застанали в средата на някаква стая и викаха:
— Еее-хооо… еее-хооо…
— Могат ли да ни чуват?
— Да. Натисни онова копче.
— Чуваме ви — каза Норман.
— Крайно време беше! — ядоса се Тед.
— Добре де — успокои го. — Слушайте.
— Абе вие там с какво се занимавате? — продължаваше Тед.
— Слушайте — повтори Барнс. Той пристъпи встрани и посочи част от някакъв разноцветен прибор. — Знаем за какво е бил предназначен този кораб.
— И ние също — отвърна Хари.
— Знаем ли? — повториха едновременно Бет и Норман.
Но Барнс изглежда не ги чуваше.
— И изглежда, че по време на пътуването, корабът е уловил нещо.
— Уловил е нещо? Какво?
— Не зная — вдигна рамене Барнс. — Но е нещо чуждо.
„Нещо чуждо“
Движещата се пътека ги понесе покрай безчислените хангари и помещения. Бяха поели в посока към Барнс, Тед и Едмъндс. За да видят тяхното откритие.
— Защо им е трябвало да изпращат космически кораб в черна дупка? — попита Бет.
— Заради гравитацията — отвърна Хари. — Виждаш ли, черната дупка притежава такава могъща гравитация, че е в състояние да изкривява невероятно пространството и времето. Спомняш ли си какво ти обясняваше Тед, за вдлъбнатините, които оставяли планетите и звездите в космическата материя? Е, а черните дупки направо я разкъсват. Някои смятат, че е възможно да се проникне през тези разкъсвания в друга вселена, или в друга част на нашата вселена. Или в друго време.
— В друго време!
— Това е идеята — рече Хари.
— Къде се бавите, бе, хора? — чу се тъничкият глас на Барнс от монитора.
— Движим се — облещи се Бет в екрана.
— Той не може да те види — рече Норман.
— Не ми пука.
Хангарите останаха зад тях.
— Нямам търпение да видя лицето на Тед, когато му съобщим — подхвърли Хари.
Най-сетне стигнаха края на пътеката. Пресякоха някаква междинна секция с подпори и попаднаха в просторната предна зала, която вече бяха видели на монитора. Таванът беше почти на сто фута над тях.
Тук можеш да вдигнеш шест етажна сграда, помисли си Норман. Таванът се криеше в непрогледна мъгла.
— Какво е това?
— Това е облак — отвърна Барнс и поклати глава. — Залата е толкова просторна, че по всичко изглежда притежава собствен климат. Нищо чудно да вали от време на време.
Залата беше изпълнена с огромна по размери, непозната машина. На пръв поглед приличаше на някаква землекопна машина, само че беше ярко оцветена в основните цветове и блестеше от смазка. После Норман започна да различава отделни елементи. Видя огромни клещи, подсилени носещи стрели, зъбчати колела. И цял ред от кофи и приемници.
Изведнъж осъзна, че машината пред него страшно наподобява челюстите и клещите, които се подаваха от предния край на миниподводницата „Чарън V“, с която се беше спуснал вчера. Вчера ли беше наистина? Или завчера? Какъв ден беше днес? Четвърти юли? Колко дълго са били тук?
— Ако погледнете внимателно, — говореше Барнс — ще забележите, че някои от тези устройства приличат на едрокалибрени оръжия. Други пък, като ей онази дълга стрела, както и множеството челюсти, превръщат този кораб в неимоверен по размери робот.
— Робот…
— Без майтап — каза Бет.
— Всъщност, — рече замислено Тед, — нищо чудно това наистина да е един огромен робот. Така всичко пасва.
— Като пасване на тръби — подхвърли Бет.
— Искаш да кажеш, че са се готвели за среща на робот с роботи? — попита Хари. — Една тенекия подава ръка на друга тенекия?
— Ей, — възмути се Тед, — аз не се подигравам на коментарите ви, дори когато са глупави.
— Не си спомням да съм правил подобни коментари — отвърна Хари.
— Защото непрестанно плещиш тъпотии. Безсмислици.
— Деца, — намеси се Барнс, — не може ли да се върнем към конкретната работа?
— Напомни ми следващия път, Тед.
— Няма да забравя.
— Бих искал да знам, когато започна да плещя тъпотии.
— Няма проблеми.
— Или по-точно неща, които ти смяташ за тъпотии.
— Знаете ли какво, — предложи Барнс, — хайде да се върнем на повърхността, а тези двамата да оставим тук.
— Едва ли смяташ, че ще се върнем горе особено сега — каза Барнс.
— Вече гласувахме.
— Но това беше преди да открием обекта.
— Къде е този обект? — попита Хари.
— Ей там, Хари — Тед се ухили зловещо. — Да видим, какво ще сторят твоите легендарни способности за дедукция.