Продължиха към центъра на залата, провирайки се сред огромните челюсти. И там, сгушена във вътрешността на огромна механична ръка, зърнаха една голяма, блестяща, сребриста, идеално гладка сфера, с диаметър около тридесет фута. По повърхността на сферата не се виждаха никакви надписи или знаци.
Заобиколиха я, разглеждайки изкривените си отражения по полирания метал. Норман забеляза някакво странно преливане, едва различима многоцветна дъга, неясно червено-синьо излъчване от метала.
— Прилича на огромна сачма.
— Не спирай, умнико.
На отвъдната страна откриха серия от дълбоки, спираловидни бразди, образуващи сложна плетеница по повърхността на сферата. Тази плетеница приковаваше вниманието, макар Норман да не можеше да определи с какво. Фигурите не бяха геометрични. Нито пък напомняха някакъв органичен строеж. Невъзможно беше, да се определи какво изразява рисунката, ако това беше рисунка. Норман не беше виждал нищо подобно и докато разглеждаше плетеницата, чувстваше се все по-уверен, че на Земята няма нещо, което да прилича на нея. Нещо, създадено от човешка ръка. Или заченато от човешкото въображение.
Тед и Барнс бяха прави. Сигурен бе в това.
Сферата беше нещо чуждо.
ПРИОРИТЕТИ
— Хм — рече Хари, след като дълго време гледа мълчаливо.
— Обзалагам се, че сега ще пожелаеш да се присъединиш към нас — рече Тед. — За да поумуваме откъде е дошла и така нататък.
— Всъщност, аз знам откъде е дошла.
Той разказа на Тед за бордовия запис и черната дупка.
— Да си призная, — каза накрая Тед, — аз също от самото начало подозирах, че този кораб е създаден за пътешествие през черната дупка.
— Така ли? И какво те накара да мислиш така?
— Плътната противорадиационна защита.
Хари кимна.
— Това е вярно. Вероятно си се досетил за предназначението й преди мен. — Той се усмихна. — Но пропусна да ни го кажеш.
— Ей, — възмути се Тед. — Как можеш да се съмняваш. Аз пръв предложих идеята за черната дупка.
— Така ли?
— Да. В това няма съмнение. Спомняш ли си, когато седяхме в заседателната зала. Аз обяснявах на Норман за пространството и времето и после започнах изчисленията за черната дупка, а после се присъедини и ти. Норман, не помниш ли? Аз пръв се сетих.
— Вярно, идеята беше твоя — кимна Норман.
— Е, — ухили се Хари, — тогава не ми приличаше на предложение. Приличаше ми на хрумване.
— Или предположение. Хари, — обърна се Тед, — ти се опитваш да пренапишеш историята. Има свидетели.
— След като си ни изпреварил толкова надалече, — каза Хари, — защо не ни съобщиш предположенията си и за този обект?
— С удоволствие — кимна Хари. — Този обект представлява една шлифована сфера, с диаметър приблизително десет метра, не е солиден и е излят от плътна метална сплав с непознат за нас състав. Кабалистичните означения от едната страна…
— Тези плетеници ли наричаш кабалистични?
— Може ли да свърша? Кабалистичните означение от едната страна несъмнено са с артистичен или религиозен характер и притежават ритуална стойност. Което означава, че обектът е имал значение за онзи, който го е създал.
— Мисля, че в това никой от нас не се съмнява.
— Лично моето мнение е, че тази сфера е била предназначена за форма на контакт с нас, посетителите от друга звезда, от далечна слънчева система. Тя е, ако искате, едно послание, поздрав или дори трофей. Доказателство, че във вселената съществуват по-висши форми на живот.
— Много добре казано, но встрани от темата — заключи Хари. — И какво точно е предназначена да върши?
— Не съм сигурен, че е предназначена за нещо конкретно. Тя просто съществува. Тя е каквото е.
— Съвсем като в Зен.
— Добре де, да чуем твоята идея.
— Да видим първо какво знаем — каза Хари. — А не какво си представяме или измисляме. Това е космически кораб от бъдещето, построен с различни технологии и материали, които все още не познаваме, макар вероятно скоро ще открием. Този кораб е бил изпратен от потомците ни през една черна дупка в друга вселена, или в друга част на нашата вселена.
— Да.
— На кораба няма екипаж, но затова пък е снабден с робот, очевидно създаден да хваща нещата, които открива. Следователно, бихме могли да предположим, че този кораб е едно огромно по размери подобие на автоматичната станция „Маринър“, която изпратихме на Марс през 1970 за да търси там живот. Този кораб от бъдещето е далеч по-голям и неимоверно по-сложен, но в същността си е подобен на споменатата станция. С други думи, това е сонда.
— Да…
— Та значи, тази сонда попада в друга вселена, където се натъква на сферата. Вероятно я среща в космическото пространство. Или може би сферата е изпратена, за да посрещне кораба.