— Правилно — кимна Тед. — Изпратена е, за да го посрещне. Като посланик. И аз така смятам.
— Във всеки случай, нашият кораб-робот съгласно заложените в него програми преценява, че сферата е интересна. Той я сграбчва с огромната си, механична ръка, прибира я в кораба и я връща у дома.
— Само че, на връщане се засилва повече от необходимото, и попада в миналото.
— В неговото минало — каза Хари. — И нашето настояще.
— Правилно.
Барнс изсумтя нетърпеливо.
— Добре де, значи космическият кораб излита, сграбчва тази сребърна извънземна сфера и я докарва обратно. Направо на въпроса — какво има в сферата?
Хари застана до нея, опря ухо в металната повърхност и почука с пръст. После докосна очертанията, а ръката му се изгуби в дълбоките бразди. Сферата беше толкова гладка, че Норман различаваше съвсем ясно лицето на Хари, изкривено от извивката.
— Да — рече Хари. — Както и предполагах. Тези кабалистични знаци, както благоволи да ги наречеш, въобще не са с декоративен характер. Целта им е съвсем друга — да скрият определени очертания по повърхността. Всъщност, те представляват врата. — Хари отстъпи назад.
— А какво представлява сферата?
— Ще ви кажа какво мисля — каза Хари. — Мисля че тази сфера е куха, мисля че вътре има нещо и това нещо ме плаши до смърт.
ПЪРВО ИЗСЛЕДВАНЕ
— Не, господин секретар — произнесе Барнс в слушалката. — Сигурни сме, че това е извънземен обект. Няма никакво съмнение.
Той погледна към седналия отсреща Норман.
— Да, сър — рече Барнс. — Ужасно вълнуващо.
Намираха се в подводната станция и още с връщането Барнс бе позвънил в Белия дом. Опитваше се да отложи завръщането им на повърхността.
— Още не, не сме я отворили. Всъщност, не успяхме да я отворим. Вратата е със странни очертания и е умело прикрита… Не, нищо не може да се пъхне в цепнатината.
Той погледна към Норман и завъртя очи.
— Да и това опитахме. Няма никакви следи от външни прибори за управление. Не, не сме получили послание от вътре. И никакви надписи. Всичко което открихме беше една фино шлифована сфера с дълбоки бразди от едната страна. Какво? Да я взривим за да влезем?
Норман му обърна гръб. Намираха се в цилиндър Д, в комуникационния сектор, заедно с Тина Чан. С неизменното си спокойствие, тя настройваше дузина монитори.
— Вие сте най-спокойният човек тук — каза Норман.
Тя се усмихна.
— Придържам се към инструкциите, сър.
— И това ли е всичко?
— Би трябвало, сър — отвърна тя и продължи да нагласява един от мониторите. На екрана се появи блестящата сфера. — Защото усещам, че сърцето ми се разтуптява. Какво мислите има вътре?
— Нямам представа — рече Норман.
— Дали не се е спотаил някой пришълец? Може би не бива да го пускаме, каквото и да има вътре.
— Не сте ли любопитна?
— Не чак толкова, сър.
— Не виждам с какво ще ни помогне взривът — продължаваше разговора Барнс. — Да, разполагаме с експлозивни глави. Да, различни калибри. Но съмнявам се, че ще ни помогнат да я отворим. Не. Ами, защото, предполагам ако я видите, сам ще разберете. Това нещо е перфектно изработено. Перфектно.
Тина нагласи втория монитор. Вече разполагаха с две изображения на сферата, скоро щяха да имат и трето. Едмъндс монтираше камерите. Това беше едно от предложенията на Хари.
— Да я държим под непрестанно наблюдение — каза им той. — Може би от време на време ще проявява някаква активност.
На екрана се виждаше ясно гъстият сноп от кабели, прикачени за сферата. Бяха разположили пълния разред от пасивни датчици: звукови и за целия електромагнитен спектър — от инфрачервени до гама и рентгенови лъчи. Показателите на датчиците излизаха на няколко монитора вляво.
В този момент влезе Хари.
— Получихме ли нещо?
— Засега нищо — поклати глава Тина.
— Тед върна ли се?
— Не — отвърна Норман. — Тед все още е там.
Тед бе изявил желание да остане с Едмъндс и да помага в монтажа на камерите. Ала всички знаеха, че възнамеряваше да се помъчи да отвори сферата. Видяха го на втория монитор, разперил длан върху браздите, той ги докосваше, натискаше.
Хари се ухили.
— Май не е налучкал молитвата.
— Хари, — каза Норман, — помниш ли като бяхме на мостика и ти каза, че нещо съществено липсва?
— А, това ли — отвърна Хари. — Забрави го. Вече няма значение.
Барнс продължаваше да разговаря:
— Не, господин секретар, да я вдигнем на повърхността ще е направо невъзможно. Защото, сър, в настоящия момент тя се намира в един хангар дълбоко във вътрешността на кораба, а той пък е заровен под дебел слой корали. Самата сфера е с диаметър тридесетина фута, колкото голяма къща…