— Питам се, какво ли има в тази къща — промърмори Тина.
На монитора, Тед ядосано ритна сферата.
— И молитвата не помогна — рече Хари. — Никога няма да я отвори.
Влезе Бет.
— А ние как ще я отворим?
— Как? — повтори Хари и се втренчи замислено в изображението на сферата от екрана. Настъпи тишина. — Може би и ние няма да успеем.
— Няма да успеем? Никога?
— Това е напълно възможно.
Норман се разсмя.
— Тед ще се самоубие.
Барнс продължаваше да мърмори по телефона:
— Добре, господин секретар, щом искате да мобилизирате всички ресурси на Флотата за да я вдигнем, но това ще стане най-рано след шест месеца, когато времето в този район ще се оправи. Да, сега в южния Пасифик е зима. Да.
— Представям си — заговори Бет. — С огромни усилия, нашите Военно-Морски сили успяват да вдигнат тайнствената извънземна сфера на повърхността. Следват дълги мъчителни опити да я отворят, включително и с помощта на миниатюрна атомна бомба. Безуспешно. Накрая всички възможности са изчерпани. А сферата си стои. Минават десетилетия. Сферата все така не се отваря — тя поклати глава. — Какво огромно разочарование за човечеството…
Норман се обърна към Хари.
— Как мислиш, възможно ли е? Никога да не я отворим?
— Никога е много силна дума — рече Хари.
— Не, сър — говореше Барнс. — В така създалата се обстановка ще останем долу до последния момент. Времето горе засега се задържа — поне още шест часа, сър, по данни на метеорологичния сателит — да, ще трябва да се опрем на тяхната преценка. Да, сър. На всеки час, сър.
Той остави слушалката и се обърна към останалите.
— Чудесно. Получихме разрешение да останем още шест до дванадесет часа — в зависимост от времето. Да опитаме през това време да отворим сферата.
— Тед вече работи по въпроса — рече Хари.
На монитора се виждаше Тед Филдинг, който шляпаше с длан по гладката повърхност и крещеше:
— Отвори се! Отвори се, Сезам! Отвори се, кучи сине!
Сферата не отговаряше.
„Антропоморфичният проблем“
— Говоря сериозно — заяви Норман. — Мисля, че трябва да обсъдим въпроса дали да не я отваряме.
— Защо? — попита Барнс. — Вижте, току що получих по телефона…
— Зная — прекъсна го Норман. — Но може би е редно да помислим два пъти, преди да го сторим. — С крайчеца на окото си той забеляза, че Тина кима енергично. Хари го гледаше скептично. Бет търкаше сънено очи.
— Боиш ли се, или разполагаш със солидни аргументи? — попита Барнс.
— Имам предчувствието, — рече Хари, — че Норман е готов да цитира собствената си научна работа.
— Ами да — призна Норман. — Включил съм го в доклада си.
В доклада го беше нарекъл „Антропоморфичният проблем“. В основата си, проблемът се състоеше в това, че всеки който някога е писал или мислил за извънземен разумен живот, си го е представял подобен на човека. И дори ако извънземното същество не наподобявало външно човека — а вместо това приличало на влечуго, насекомо или пък разумен кристал — то пак реагирало подобно на човека.
— Говориш за филмите — рече Барнс.
— Но и за многобройните статии на тази тема. Всички концепции за извънземен живот, били те творение на филмов режисьор или университетски професор, в основата си са човешки концепции — те се основават на човешките стойности, човешкия мироглед, човешкия начин на контакт и разбиране на вселената. И почти винаги — на човешките белези. Две очи, нос, уста и така нататък.
— И какво?
— Какво — отвърна Норман. — Това са пълни глупости. От една страна, съществуват огромни различия в човешкото поведение, които сами по себе си затрудняват достатъчно неговото разбиране. Като, например, различията между американци и японци. Всъщност, тези две нации въобще не гледат на света по един и същ начин.
— Да, да — кимна нетърпеливо Барнс. — Всички знаем, че японците са различни…
— А когато попаднем на нова форма на живот, тези различия може да са напълно неразбираеми. Стойностите, етиката на тази нова форма да е коренно различна.
— Искаш да кажеш, че пришълците биха могли да не почитат неприкосновеността на живота, нещо като да не вярват в „Не убивай“ — каза Барнс, все още нетърпелив.
— Не — поклати глава Норман. — По-скоро имах пред вид възможността, пришълците да не могат да бъдат унищожени и следователно да не познават идеята за убийство.
Барнс замръзна.
— Пришълците да не могат да бъдат унищожени?
Норман кимна.
— Както бе казал някой, не можеш да прекършиш ръцете на същество, лишено от ръце.