Никой не можа да го разшифрова.
Когато Дейвис им обясни какво е направил, всички се съгласиха, че идеята е разумна и че наистина това е идеалната форма за общуване на две чужди цивилизации. Но фактът си оставаше — нито един от тях не беше в състояние първоначално да определи смисъла на посланието.
Един от присъстващите, който се бе опитал и не успял, беше Тед.
— Е, не се старахме чак толкова — обясни той. — Конференцията беше доста натоварена. Пък и не разполагахме с помощта ти, Хари.
— Искал си само да се разходиш безплатно до Рим — рече Хари.
— Въобразявам ли си, — намеси се Бет, — или знаците по вратата са се променили?
Норман присви очи. На пръв поглед плетеницата изглеждаше същата, ала нищо чудно да са настъпили някои изменения. И да ги имаше, бяха незначителни.
— Можем да направим сравнение със старите записи — предложи Барнс.
— На мен ми изглеждат същите — рече Тед. — Пък и това е метал. Съмнявам се, да се променя толкова лесно.
— Това което ние наричаме метал, е просто течност, която плува бавно на стайна температура — рече Хари. — И не е изключено този метал да търпи промени.
— Лично аз се съмнявам — подчерта Тед.
— Момчета, — каза Барнс, — вие сте специалистите. Вече знаем, че това нещо може да се отваря. И дори се отвори веднъж. Как да го отворим втори път?
— Опитваме се, Хал.
— А на мен ми се струва, че нищо не правите.
Всички отново впериха погледи в Хари. Хари стоеше замислен и почукваше с пръст брадичката си.
— Хари?
Никакъв отговор.
Тед направи няколко крачки и шляпна сферата с разтворена длан. Разнесе се приглушен звук, но сферата остана затворена. Тед я блъсна с юмрук, но се намръщи от болка и разтърка кокалчетата си.
— Не мисля, че ще можем да проникнем вътре със сила — подхвърли Норман. Никой от останалите не отговори.
— Моята специално подбрана група за мозъчни щурмове — промърмори Барнс. — и всичко което могат е да стоят и да се блещят в нея.
— Ами ти какво искаш да правим, Хал? Да я праснем с някоя атомна бомба ли?
— Ако вие не я отворите, ще го направят други — Барнс погледна нетърпеливо часовника си. — Междувременно, хрумнаха ли ви някои гениални идеи?
Поклатиха глави.
— Добре — рече Барнс. — Времето ни изтече. Да се връщаме в станцията и да се приготвим за отплаване към повърхността.
ОТПЛАВАНЕТО
Норман издърпа малката флотска чанта изпод койката в цилиндър В. Прибра от банята принадлежностите си за бръснене, пъхна чорапите и бележника си и дръпна ципа.
— Готов съм.
— Аз също — каза Тед. Но очевидно не му се тръгваше. — Мисля че не можем да се бавим повече. Времето се разваля. изтеглиха всички водолази от ДС-7, долу останахме само ние.
— Къде са другите? — попита Норман.
— Бет вече си събра багажа. Мисля че е с Барнс в комуникационната. Предполагам, че и Хари е там — Тед посочи комбинезона си. — Ще ти призная нещо. Ще бъда щастлив в мига, когато смъкна тази гадост.
Напуснаха спалните каюти и се отправиха към комуникационната. По пътя се разминаха с Тини Флетчър, която отиваше в цилиндър Б.
— Готова ли си за тръгване? — попита я Норман.
— Да, сър, прибрах всичко — отвърна Флетчър, но лицето й остана напрегнато и зачервено.
— Не си ли сбъркала посоката? — попита Норман.
— Само да проверя запасите от дизелово гориво.
Запаси ли, учуди се Норман. Защо ще проверява запасите, когато си тръгваме?
— Може би е забравила нещо — подхвърли Тед и поклати глава.
В комуникационната цареше мрачна атмосфера. Барнс разговаряше по телефона с повърхността.
— Я повтори пак — каза той. — Искам да знам кой е наредил това.
Той се намръщи ядосано.
Норман погледна към Тина.
— Как е времето горе?
— Изглежда се разваля бързо.
— Няма ли да млъкнете, идиоти такива? — сопна се Барнс.
Норман изпусна чантата си на пода. Бет беше седнала до илюминатора и уморено търкаше очи. Тина изключваше един по един мониторите, но изведнъж спря.
— Вижте.
На монитора се виждаше сферата.
До нея стоеше Хари.
— Какво прави там?
— Не се ли върна с нас?
— Мисля че се върна.
— Не забелязах. Предполагах че е с нас.
— Дявол да го вземе, колко пъти ще ви повтарям… — развика се Барнс, но млъкна. Беше се облещил в монитора.
На екрана, Хари се извърна в посока към камерата и бавно се поклони.
— Дами и господа, моля за вашето внимание. Мисля, че ще ви бъде интересно.
Хари се обърна с лице към сферата. Стоеше неподвижно, отпуснал ръце встрани. Не помръдваше, не говореше. Затвори очи и пое дълбоко дъх.