Вратата на сферата се отвори.
— Не е лошо, а? — произнесе ухилено той.
После пристъпи в сферата. Вратата се затвори зад него.
Всички заговориха едновременно. Барнс се мъчеше да ги надвика, крещеше им да млъкнат, но никой не му обръщаше внимание, докато не изгасна осветлението в станцията. Обгърна ги мрак.
— Какво стана? — попита Тед.
Единствената светлина се прецеждаше през илюминатора, бледо сияние от осветлението на мрежата. Само след няколко секунди и то угасна.
— Няма ток…
— Това се опитвах да ви кажа — рече Барнс.
Чу се тихо бръмчене и после светлините премигнаха и блеснаха отново.
— На автономно захранване сме, включихме дизеловия агрегат.
— Защо?
— Погледнете — рече Тед, сочейки илюминатора.
Навън имаше нещо, което приличаше на гърчеща се, сребриста змия. И тогава Норман осъзна, че това което вижда да се спуска надолу към дъното е кабелът свързващ ги с повърхността.
— Отрязаха ни!
— Точно така — кимна Барнс. — Горе бурята бушува с пълна сила. Не са в състояние повече да поддържат захранващо-комуникационния кабел. Нито да използват подводниците. Прибрали са всички водолази, но подводниците не могат да се върнат за нас. Поне през следващите няколко дни, докато се успокои океанът.
— Значи сме изоставени тук долу?
— Точно така.
— За няколко дни — повтори Барнс.
— Може би седмица.
— Исусе Христе — възкликна Бет.
Тед хвърли чантата си на койката.
— Какъв невероятен късмет — рече той.
— Ти да не си се побъркал? — облещи се в него Бет.
— Запазете спокойствие — посъветва ги Барнс. — Всичко е под контрол. Това е само едно временно забавяне. Няма причини за тревога.
Но Норман беше разтревожен. Изведнъж се почувства изтощен. Бет подсмърчаше яростно, с измамен вид, Тед се оглеждаше развълнувано, явно вече замисляше поредната екскурзия до космическия кораб.
Но Норман изпитваше само умора. Клепачите му натежаваха, помисли си, че ще заспи както си стои прав пред мониторите. Извини се, върна се в спалната каюта и се хвърли на своята койка. Вече не го интересуваше, че чаршафите са влажни и възглавницата е студена, нито забелязваше равномерното бръмчене на дизеловите двигатели в съседния цилиндър. Помисли си: Това е просто естествена реакция на бягство от действителността. И после заспа.
ОТВЪД ПЛУТОН
Норман се изтърколи от койката и погледна часовника си, но тук долу бе отвикнал да го носи. Нямаше представа колко е часът, нито колко дълго е спал. Погледна към илюминатора, зад който се виждаше само черна вода. Светлините на мрежата все още бяха изключени. Изпъна се в койката и вдигна поглед към сивите тръби над него. Изглеждаха по-близо, сякаш се бяха снизили към него докато беше спал. Каютата му се струваше по-тясна, по-ниска, клаустрофобична.
Още няколко дни тук, помисли си той. Божичко.
Надяваше се, че военните ще бъдат така добри да уведомят семейството му за забавянето. Иначе Елен ще се тревожи. Представи си я, как първо се обажда в Службата за Неотложна Помощ при Самолетни Катастрофи, после звъни във ВМС, опитвайки се да разбере какво е станало с него. Естествено, никой няма да знае нищо, защото експедицията е секретна и Елен ще изпадне в паника.
Малко след това престана да мисли за нея. По-лесно е да се тревожиш за своите близки, отколкото за себе си. Но това едва ли ще помогне. С Елен всичко ще бъде наред. А също и с него. Трябваше само да се зареди с търпение и да чака. Да запази спокойствие, докато бурята отмине.
Пъхна се под душа, като се питаше дали все още има топла вода, след като станцията е на аварийно захранване. За щастие имаше, и след горещата баня се почувства по-добре. Странно, помисли си той, че дори на хиляда фута под водата, горещият душ е запазил ободряващия си ефект.
Облече се и се отправи към Цилиндър В. Когато влезе, чу гласа на Тина:
— …мислиш, дали някога ще отворят това нещо?
— Може би — отвърна й гласът на Бет. — Не зная.
— Плаши ме.
— Не мисля, че има причина да се страхуваш.
— Плаши ме неизвестното.
Оказа се, че този път Бет прослушва записа.
— Така е — произнесе тя от екрана. — Но неизвестното не винаги е опасно или страшно. Най-често то е необяснимо.
— Не зная как можеш да казваш нещо подобно — попита Тина.
— Страх ли те е от змии?
Бет спря записа.
— Просто се опитвам да разбера как се е отворила — рече тя.
— Някакъв успех? — попита Норман.
Бет включи отново касетофона.
— Просто се опитвам да разбера как се е отворила — чу се гласът й.