— Някакъв успех? — Норман.
— Досега никакъв. — На съседния монитор, двамата виждаха ясно сферата. Тя беше затворена.
— Хари все още ли е вътре?
— Да — кимна Бет.
— И колко време вече?
Бет погледна пулта.
— Малко повече от час.
— Спал съм само един час?
— Аха.
— Умирам от глад — рече Норман и се отправи към столовата. Сладкишът беше изяден. Тъкмо търсеше нещо за ядене, когато се появи Бет.
— Не зная какво да правя, Норман — оплака се тя.
— С кое?
— Те ни лъжат — рече Бет.
— Кой ни лъже?
— Барнс. Военните. Всички. Всичко е нагласено.
— Хайде стига, Бет. Няма никакви конспирации. Пък и си имаме достатъчно проблеми за да…
— Погледни това — прекъсна го тя. Поведе го обратно по стълбите, включи пулта и натисна няколко копчета.
— Направи ми впечатление, още когато Барнс говореше по телефона — каза тя. — Не беше още приключил, а кабелът се спусна на дъното. Само че този кабел е дълъг хиляда фута, Норман. Би трябвало връзката да се прекъсне най-малко няколко минути преди кабелът да бъде откачен.
— Може би си права…
— Тогава, с кой е разговарял Барнс до последната минута?
— Бет…
— Виж — тя посочи екрана.
КОМУНИКАЦИОННА ВРЪЗКА ДС — КОМПУНКТ-1
0910 БАРНС ДО КОМПУНКТ-1
ПРИКЛЮЧИ ДОПИТВАНЕТО ДО ВОЕННИЯ И ЦИВИЛЕН ПЕРСОНАЛ. ВСИЧКИ ГЛАСУВАХА ДА ОСТАНАТ НА СТАНЦИЯТА ПО ВРЕМЕ НА БУРЯТА И ДА ПРОДЪЛЖАТ С ИЗСЛЕДВАНЕТО НА СФЕРАТА И КОСМИЧЕСКИЯ КОРАБ.
БАРНС, ВМС НА САЩ.
— Шегуваш се — рече Норман. — Мислех, че Барнс иска да си тръгнем.
— Така е, но си е променил решението, когато е видял последната зала и не си е направил труда да ни уведоми. Направо ми се ще да го убия това копеле — рече Бет. — Досещаш се защо е всичко това, нали, Норман?
Норман кимна.
— Той се надява да открие някое ново оръжие.
— Точно така. Барнс е хрътката на Пентагона и е тук за да надуши някое ново оръжие.
— Но сферата едва ли…
— Не става дума за сферата — поправи го Бет. — Барнс въобще не го е грижа за нея. Той се интересува само от кораба. Защото съгласно Теорията за сходствата, полза щеше да има само от космическия кораб. Не и от сферата.
Теорията за сходствата беше доста проблематична материя за всички, които се интересуваха от извънземен живот. Онези астрономи и физици, които считаха за възможен контакта с извънземни форми на живот, си представяха, че този контакт ще донесе на човечеството неизмерима полза. Но други учени, предимно философи и историци, въобще не поддържаха тази идея.
Например, астрономите вярваха, че ако бъде осъществен контакт с извънземни, човечеството ще е толкова шокирано, че всички войни на Земята ще бъдат прекратени и ще настъпи нова ера на мирно съвместно съществуване между отделните народи.
Но историците смятаха това твърдение за глупаво. Те припомняха, че когато европейците откриват Новия свят — и това откритие е със сходно разтърсващо представите на човечеството значение — те съвсем не престават да воюват. Напротив, правят го още по-упорито. Европейците просто превръщат Новия свят в нова арена на своите схватки. Появява се още едно място, където могат да воюват помежду си и то още по-свирепо.
Също така, астрономите бяха дълбоко уверени, че когато човечеството се срещне със същества от космоса, то ще може да обменя познания и технологии, които ще осигурят прогрес на нашата цивилизация.
Ала историците смятаха и това твърдение за глупаво. Те посочваха, че това, което наричаме „наука“ всъщност представлява набор от множество спорни концепции и възгледи, които едва ли ще бъдат споделяни от други същества. Нашите представи за наука са представи на визуално-ориентирани, маймуно-подобни същества, които обичат да променят заобикалящата ги среда. Ако пришълците са слепи и общуват чрез аромати, те вероятно ще са развили съвсем различна от нашата наука, която ще описва различна вселена. И вероятно ще са избрали друга насока, в която да развиват и усъвършенстват познанията си. Например, те биха могли да игнорират изцяло физическия свят и вместо това да развият науката на ума — с други думи, да поемат в диаметрално противоположна на земната наука посока. И тогава извънземните технологии ще бъдат изцяло мисловни, без каквато и да е физическа компонента.
Това в общи линии беше и същината на Теорията за сходствата, според която ако извънземните не си приличат с нас, никаква обмяна на информация няма да бъде осъществена. Барнс, естествено познаваше добре тази теория и осъзнаваше, че сферата едва ли би донесла някаква конкретна технология. Но затова пък неизмерима би била ползата от тайните, които криеше космическият кораб, защото той бе създаден от хора и следователно беше с висока степен на сходство.