Толкова често повтаряше тези думи, че накрая Бет му каза:
— Мисля, че всички знаем какво чувстваш, Тед.
— Сериозно съм загрижен за него.
— Аз също. Всички сме загрижени.
— Бет, нима мислиш че му завиждам? Това ли искаш да кажеш?
— Тед, кой би си помислил подобно нещо?
Норман побърза да смени темата. Изключително важно бе да се избягват всякакви сблъсъци в групата. Попита Тед, за неговия анализ на записа на полета, който е открил в кабината на космическия кораб.
— Много е интересен — отвърна Тед, зарадван от възможността да плува в свои води. — Направените от мен детайлни проучвания на по-ранните полетни изображения, потвърдиха, че на тях се различават три планети — Уран, Нептун и Плутон, а далеч на заден план е Слънцето. С други думи, тези снимки са направени някъде отвъд орбитата на Плутон. А това означава, че черната дупка не е много далеч от нашата слънчева система.
— Възможно ли е? — учуди се Норман.
— О, разбира се. В интерес на истината, през последните няколко години се появиха подобни съобщения — за наличие на черна дупка, неголяма по размер, в непосредствена близост до нашата система.
— Не съм чувал.
— Нима? Появиха се дори предположения, че в близко бъдеще бихме могли да отлетим към нея, да я заловим и след това да я докараме в орбита около Земята, където да използваме енергията й за нуждите на цялата планета.
— Каубои на черни дупки? — ухили се Барнс.
— От теоретична гледна точка проектът е реализуем. Помислете си само: цивилизацията ни няма да зависи единствено от природните залежи на енергия… ще се промени историята на човечеството.
— Вероятно черната дупка ще е и изключително мощно оръжие — каза Барнс.
— Дори най-малката черна дупка таи в себе си прекалено много мощ, за да се използва като оръжие.
— Значи мислиш, че този кораб е отлетял точно с такава цел — да прихване черна дупка?
— Съмнявам се — поклати глава Тед. — Конструкцията му е изключително подсилена, притежава и радиационна защита, което ме кара да мисля, че е бил предназначен да премине през черната дупка. И така е направил.
— Затова ли се е върнал назад във времето? — попита Норман.
— Не съм сигурен — рече Тед. — Виждаш ли, черната дупка наистина е края на вселената. Онова което става там е тайна за всички учени. Но някои смятат, че не можеш да преминеш през черната дупка, а по-скоро да отскочиш от нея, като камъче от водна повърхност и да попаднеш в друго време, или космос или вселена.
— И този кораб е отскочил?
— Да. Може би няколко пъти. А когато се е върнал тук, инерцията го е отнесла във времето преди да отлети.
— И при някои от тези отскоци е заловил това? — Бет посочи монитора.
Останалите погледнаха към него. Сферата беше затворена. Но до нея, проснат на пода в неестествена поза, лежеше Хари Адамс.
В първия миг всички сметнаха, че е мъртъв. Но след това Хари вдигна глава и изстена.
ПАЦИЕНТЪТ
Норман записа в бележника си: Пациентът е 33 годишен чернокож математик, прекарал близо три часа в сфера с неизвестен произход. След възстановяване на съзнанието е ступорозен и дезориентиран — не помни името си, откъде е, или коя година е сега. Беше пренесен обратно в станцията, където прекара половин час в сън, след което се пробуди внезапно и се оплака от силно главоболие.
— О, Божичко.
Хари седеше на койката, стиснал глава с ръце и пъшкаше.
— Боли ли? — попита Норман.
— Ужасно. Ще се пръсне.
— Нещо друго?
— Жаден съм. Господи — той облиза устни. — Направо съм изсъхнал.
Силно изразена жажда, записа Норман.
На вратата се появи Роуз, с чаша лимонада. Норман подаде чашата на Хари и той я изпи на един дъх. След това я върна обратно.
— Още.
— Най-добре донеси каната — рече Норман. Роуз излезе. Норман се обърна към Хари, който все още стискаше главата си и стенеше.
— Трябва да те попитам нещо — рече Норман.
— Какво?
— Как се казваш?
— Норман, точно сега не ми е до психоанализи.
— Само ми кажи името си.
— Хари Адамс, за Бога! Какво става с теб? Ох, главата ми.
— Преди малко не помнеше — отвърна Хари. — Когато те открихме.
— Когато ме открихте? — Хари го погледна объркано.
Норман кимна.
— Спомняш ли си, че те намерихме?
— Трябва да съм бил… извън.
— Извън?
Хари го погледна, внезапно разгневен, с кръвнишки налети очи.
— Извън сферата, тъпанар такъв! Ти за какво мислиш че говоря?